— Мъжете постоянно се опитват да спестяват на жените си лошите новини. Сигурно дори съпрузите на жените, които са били изклани в собствените им домове, не са им казали, че са нападнати и могат да изгубят скалповете си!
— Не бива така, мисис Макензи! Нали знаете, че тук не ви заплашва опасност?
Тара затвори очи. Добрият Джийвс — той нямаше представа какви опасности я дебнеха в големия свят.
— Съжалявам. Имате ли да ми кажете нещо?
— Мистър Макензи нареди да ви предам, че ще се върне с капитан Аргоси едва за вечеря. В шест часа ви очакват в трапезарията.
— Благодаря, Джийвс. — Какво ли криеха от нея? Вестниците продължаваха да пристигат, макар и със закъснение. Все някога щеше да узнае каква е новата политическа ситуация.
Тя се прибра в спалнята си и помоли да й сервират обеда. Почина си и започна да се приготвя за вечерята. Избра смарагдовозелена рокля с дълбоко деколте, сложи си перлена огърлица и вдигна косата си. Когато сложи малко парфюм на шията си, на вратата се почука.
Със сигурност не беше Джарет. Той влизаше, без да чука.
Тара отида да отвори и когато видя Робърт, извика изненадано. Хвърли се към него и го прегърна зарадвано.
— Ако винаги ме посрещате така, Тара, ще сляза долу и пак ще се кача — отбеляза през смях той.
— Направете го, но се боя, че Джарет може да ви застреля.
— Няма защо да се боим от него. Той отиде някъде с Тайлър Аргоси.
— О… — Лицето й помрачня. И Робърт щеше да се опита да скрие истината, това беше повече от ясно.
— Ако знаете нещо, Робърт…
— Наистина ли искате да бъда застрелян?
— Робърт, моля ви…
— Боя се, че не знам повече от вас. Ако слезете с мен долу и като добра домакиня ми предложите чаша уиски, ще ви разкажа всичко, което успях да науча.
— Да вървим! Задоволете любопитството ми и ще ви окъпя в уиски!
Двамата слязоха в библиотеката, тя му поднесе желаното питие и си наля чашка бренди. После седна на удобния диван в средата на помещението и погледна очаквателно най-добрия приятел на мъжа си, който пристъпи към прозореца и й обърна гръб. Май нямаше да успее да изтръгне тайните му.
За да го накара да се разговори, тя му описа преживелиците си в индианското село.
— Вече знам какво е станало с Лайза и не я ревнувам. Мери и Наоми ми разказаха всичко.
— Да, това беше ужасна трагедия… — Робърт се обърна към нея, без да смее да вдигне очи. — Ревността ви беше излишна, Тара. Знам, че щяхте да харесате Лайза.
— Само защото…
— Какво искате да ми кажете?
— Джарет все още я обича.
Робърт помълча малко и отговори:
— Може би любовта към Лайза е съхранена в сърцето му, но сега той обича вас, Тара.
— Благодаря, това звучи доста окуражително — отвърна сухо тя. — Хайде, стига сме избягвали темата, сър! Какво знаете?
Робърт изпразни чашата си и я остави на масата.
— Джеймс Макензи и хората му ще бъдат прогонени от земите им.
— Какво? — извика стреснато Тара. — А аз си мислех, че тази земя…
— Военните ще нахлуят в областта. Договорът от Моултри Крийк вече е само безполезен къс хартия.
— Но нали и Джарет притежава част от тази област? Дори по-голямата!
— Тара! — Робърт седна при нея, взе чашата с бренди от ръката й и стисна тънките й пръсти. — Във вените на Джеймс тече бяла кръв, той почита паметта на баща си. Само че майка му е индианка, жена му и дъщерите му са индианки и той води живота на семинолите. Затова трябва да изчезне, преди войниците да претърсят гората и да съберат индианците, за да ги подкарат като добитък на запад. Разбрахте ли ме? Джеймс няма избор.
— Джарет трябва да…
— Джарет не може да го спре. Това би било погрешно, защото ще изложи брат си и семейството му на опасност.
Робърт млъкна изведнъж. Вратата се отвори и на прага застанаха Джарет и капитан Аргоси. Робърт скочи и отиде да им стисне ръцете.
Джарет изгледа подозрително приятеля си и обяви:
— Вечерята е сервирана. Ще ми подадеш ли ръката си, скъпа?
Той я отведе в трапезарията, следван от Робърт и Тайлър. Докато се хранеха, разговорът се въртеше около незначителни проблеми. Джарет помоли Тайлър да им разкаже за живота в Тампа, но светски прояви почти липсваха. Но и там се носеха всевъзможни слухове и клюки, независимо от страшните събития.
Накрая Робърт заговори за онова, което беше обсъждал с Тара. Оказа се, че е имал право в предположенията си.