След като изслуша приятеля си, Джарет призна потиснато, че няма да възрази срещу решението на брат си.
— Знам, че Джеймс няма да прекъсне връзките си с теб, но при тези обстоятелства… — Робърт млъкна и на лицето му се изписа безпомощност.
— Какви обстоятелства? — попита с треперещ глас Тара.
Тайлър мълчеше потиснато, а Джарет стискаше нервно чашата си с вино.
— Дузина къщи са били разрушени, има убити фермери, бедни и богати. Армията също е понесла тежки загуби, въпреки подкреплението от федерални войски. На местната милиция също не може да се разчита, защото мъжете са се отчаяли и са се разпръснали по къщите си, за да пазят семействата си. Федералните войски не познават терена и затъват в блатата, докато индианците се движат безшумно през горите и преминават с лекота реките и потоците на кипарисовите си канута.
— Значи пак ще ме напуснеш? — попита глухо Тара.
— Тъй като съм в състояние да помогна на армията, не мога да се измъкна от отговорност — отговори остро той.
— О, Джарет, ти не си единственият мъж, който може да реши проблема! — извика отчаяно тя.
Тайлър се приведе напред.
— Миналата нощ убиха сержант Колпепър, Тара. Беше толкова млад, а падна в сблъсъка с един от вождовете на Оцеола. Името му е Коакочи или Дивата котка.
Тара преглътна мъчително. Много добре помнеше младия войник, който беше седял на масата й. Толкова учтив и любезен — без да подозира, че скоро ще се прости с живота си…
— След като успя да се изплъзне от капаните, заложени му от генерал Клинч — продължи Тайлър, — Оцеола изпрати вест, че притежава предостатъчно оръжия и муниции, също като белите. И че е готов да се бие, докато и последната капка семинолска кръв напои ловните му полета.
— Но какво общо има с това Джарет? — попита през сълзи Тара.
— Само той може да се доближи до Оцеола. В момента няма друг бял мъж, който е в състояние да стигне до него.
Тара стисна ръце в юмруци. Много й се искаше да удуши собственоръчно проклетия Оцеола, но каза нищо и сведе глава.
Никой нямаше апетит. След вечерята чиниите им останаха почти пълни. Джийвс предложи да сервира бренди и пури за джентълмените в библиотеката. Там можеха да продължат разговора си — без Тара. Тя стана от масата и се обърна към мъжа си:
— Тъй като очевидно си твърдо решен да изпълниш задълженията си към армията, вероятно ще тръгнеш утре рано сутринта, Джарет. Капитан Аргоси… — Много й се искаше да му изкрещи, че й е омръзнало да го вижда в Симарон, но се овладя. — Пазете се.
Мъжете станаха и Тайлър й кимна със сериозно лице. Знаеше, че не може да й каже онова, което тя искаше да чуе от него. Робърт стисна ръцете й и я целуна по бузата. Тара им пожела лека нощ и излезе, преди Джарет да е успял да я задържи.
Вместо да се скрие в спалнята си, тя излезе на терасата и си припомни веселата песен на работниците, която долиташе през деня от полята, блаженството на любовните нощи с Джарет, сигурния и уютен дом, който беше намерила. Нима сега щеше да загуби всичко?
— Само да можех да прочета мислите ви и да загладя бръчките по челото ви!
Тя се обърна и погледна в усмихнатото лице на Робърт.
— Вероятно не ви е трудно да прочетете мислите ми. Страдам за съдбата на Джеймс и се гневя на Джарет. Той не може да сложи край на тази война. Никой не е в състояние да укроти Оцеола.
— Да, но и не може да откаже, когато Тайлър го моли да занесе вест на Оцеола.
— Ами ако вождът отхвърли предложението на белите? Тогава Тайлър отново ще изпрати съпруга ми при него, с нови предложения… О, как мразя Оцеола! На съвестта му тежат съдбите на толкова много хора! — Тя помълча малко и добави едва чуто: — Сигурно Лайза щеше да се справи по-добре със ситуацията.
— Но и тя щеше да изтърпи адски мъчения.
— Откъде знаете?
— Защото я познавах през целия си живот.
— Какво? — прошепна изумено Тара.
Мина доста време, преди Робърт да прекъсне мълчанието.
— Нима Джарет не ви е казал за връзката ми с Лайза?
— Господи, колко ли неща има, които още не знам?
— Лайза беше моя сестра.
— О…
— Когато Джарет купи тази земя, аз дойдох със сестра си и веднага се сприятелих със зетя си. Тримата бяхме… — Той млъкна рязко и погледна уплашено смъртнобледото лице на Тара.
Лайза му е била сестра! Светът се завъртя около нея. Господи, каква глупачка беше! Колко пъти, докато разговаряше с Робърт, беше изпускала необмислени, нараняващи думи за Лайза? Добрият, милият, великодушният Робърт, който тъгуваше за милата си сестра… Да върви по дяволите този Джарет! Защо беше премълчал най-важното? Отново й се зави свят и тя се уплаши, че ще падне в несвяст като известните красавици от южните щати. Подът се залюля под краката й.