Робърт се втурна към нея, за да я подкрепи, и в този миг на верандата излезе Джарет. Тара още не беше дошла на себе си, когато бе изтръгната от ръцете на Робърт.
— Този път очевидно няма да се чувстваш самотна и изоставена по време на отсъствието ми, скъпа.
— Джарет… — започна смутено Робърт.
Побесняла от гняв, Тара усети как силите й се възвръщат, вдигна ръка и с все сила удари мъжа си през лицето. Той беше толкова смаян, че хватката му се разхлаби. Тя се възползва от благоприятния момент, изтръгна се от ръцете му и избяга в спалнята си.
Щом влезе вътре, отиде до прозореца и пое дълбоко хладния нощен въздух. Скоро започна да диша по-спокойно, но мислите й все още бяха объркани.
Когато чу как Джарет влезе и затвори вратата, тя се обърна към него и очите й засвяткаха от възмущение.
— Как посмя да ме обвиниш? А бедният Робърт… Ти си виновен за всичко! Защо премълча истината?
— За какво говориш?
— Той е брат на Лайза!
— Какво значение има това? — Гласът му трепереше от гняв.
— Защо не ме предупреди? Господи, какви неща му наговорих…
— Само ти си виновна за недискретността си. Твоя работа си е какво си споделила с него…
— Ако си беше направил труда да ме предупредиш, никога нямаше да спомена пред него името на Лайза!
— Защо да те предупреждавам? След като ти пазиш всичките си тайни за себе си…
— Сега не става въпрос за мен, а за теб, за невъзможното ти поведение, за недоверието към Робърт и мен…
— Никога не съм се съмнявал в Робърт — прекъсна я студено той.
— Но в мен се съмняваш, така ли?
— Какво бих могъл да помисля, след като при всеки удобен случай тичаш при Робърт? — изфуча гневно той.
— Защото ми е по-приятно да съм с него, отколкото с теб!
— Е, може би ще го помоля да ме придружи. — Тара видя как вената на шията му запулсира. — Тогава ще се наложи да се откажеш и от неговата компания.
— Наистина ли тръгваш? Макар че не си състояние да се противопоставиш на Оцеола? Как ще обясниш на онзи кръвожаден дивак, че трябва да сложи край на войната?
— Трябва да се опитам. Заради белите. И заради семинолите.
— Да не мислиш, че той ще се оттегли доброволно на запад, в онази неплодородна земя?
— Ти не разбираш нищо от тези неща, Тара.
— Нямам ли право да изкажа мнението си?
— Ти си моя жена и ще имаш добрината да застъпваш моето становище!
Тя го погледна предизвикателно и вирна брадичка.
— Може би когато се върнеш, няма да имаш жена.
Какво й ставаше? Беше толкова отчаяна, че не знаеше какво говори. Господи, как щеше да понесе следващите дни? Той щеше да я напусне, но сърцето й щеше да бъде с него. А тя щеше да се топи от мъка и да живее в постоянен страх, че някой бял ще го убие, защото търсеше среден път между партиите. Или индианец, който мразеше всички бели…
— Значи няма да имам повече жена? — повтори беззвучно той и сви ръце в юмруци.
— Може би… — Защо започна този спор? Вече нямаше връщане назад. Трябваше да запази достойнството си.
Джарет се озова с два скока при нея и я сграбчи за раменете. Никога преди това не беше виждала тази бездънна чернота в очите му, никога пръстите му не се бяха впивали така болезнено в плътта й.
— Няма да имам жена?
— Да не би да се отнасяш с мен като със съпруга? Ако ти бях истинска партньорка, щеше да ми дадеш право да изкажа мислите си. Ако Лайза те беше помолила да останеш с нея…
— Лайза никога не ми е нареждала какво да правя! — прекъсна я грубо той. — Тя познаваше положението и проявяваше разбиране!
— Да, но ти щеше поне да я изслушаш — и да се отнесеш към нея като към истинска съпруга!
— Повярвай ми, за мен е най-голяма радост да се отнасям към теб като към съпруга.
— О, не! Най-голямото ти щастие е да си спомняш за един призрак!
Джарет присви очи.
— Не се бой, тази нощ няма да допусна призраци в спалнята си.
— Лайза все още владее мислите ти…
— Не моите, а твоите. Престани най-после с тези глупости, Тара!
— Аз… — Тя млъкна уплашено, когато мъжът й я вдигна на ръце, притисна я до гърдите си и я понесе към леглото. После буквално я хвърли върху завивките.
— По дяволите, Джарет, ако утре наистина смяташ да ме напуснеш, аз няма да…
— Първо ще те любя до полуда и едва след това ще тръгна на път, сладката ми.
Тя понечи да скочи, но той се наведе над нея и хвана китките й. Тара се опита да отговори ледено на огнената му целувка, но напразно. Дивата му страст запали и нейното желание.
Джарет вдигна глава, за да си поеме въздух, и тя изхълца задавено:
— О, мразя те, мразя те! Защо заминаваш? Защо ме оставяш?