— Стига толкова, Тара! — прошепна дрезгаво той и я целуна отново.
Тара освободи китките си и заудря с юмруци по гърдите му. След малко обаче вдигна ръце и обви шията му. Отново се уплаши от изпепеляващия огън на страстта си, но осъзна, че не може да се бори със себе си.
Джарет я съблече бързо, смъкна панталона си и започна да милва тялото й с ръце и устни. Тя се устреми насреща му, вдигна хълбоците си, за да го приеме дълбоко в себе си, и само след минута преживя неописуем екстаз.
Не, удовлетворената страст не означаваше нищо. Утре той щеше да замине.
— Тара! — прошепна страстно Джарет и сложи ръка на рамото й. Тя изхълца и му обърна гръб.
— Мразя те!
Той въздъхна, тъжен и горчиво разочарован.
— Може би ти наистина не си жената, която ми е нужна в Симарон…
Тара понечи да се обърне към него. Не биваше да се разделят огорчени. Мина доста време, преди да събере сили и да заговори.
— Джарет… — започна плахо тя и млъкна. Какво трябваше да му каже? „Не искам да ходиш при Оцеола. Боя се, че ще те убият, все едно индианците или белите. Ами ако не се върнеш? Или може би вече не искаш да се върнеш при мен?“
— Джарет! — повика го тихо тя, но той не отговори. Дори й беше обърнал гръб. — О, Джарет, аз те обичам!
Мълчанието му сви сърцето й. След минута чу дълбоко, равномерно дишане. Мъжът й беше заспал, преди тя да бе намерила правилните думи.
Или се преструваше на заспал, защото любовта й не го интересуваше. Тара лежа будна с часове, борейки се със сълзите си. Заспа едва на разсъмване и когато се събуди, примигна уплашено от ярката слънчева светлина.
Леглото му беше студено, възглавницата до нейната празна.
18
През първите дни след заминаването на Джарет Тара не беше в състояние да разсъждава разумно. На четвъртата сутрин, докато седеше пред тоалетната масичка и четкаше косата си, тя си припомни какво й беше казал Робърт. Скоро Джеймс, Наоми, Мери, децата и другите индианци от селото щяха да потеглят на запад. Тя трябваше да разбере къде възнамеряват да отидат и дали някога ще се видят отново.
Разбира се, тя знаеше, че е много опасно да се движи сама в гората, особено при сегашното политическо положение. Затова се обърна към Рютгер, надявайки се, че няма да получи отказ. Изказа желанието си уж между другото. Много искала да посети зълва си. Докато чакаше отговора му, тя не смееше дори да диша. Цялото й тяло трепереше от нерви.
— Аз не знам къде точно се намира селото, мисис Макензи. Ще изпратя младия Питър да намери някой от предните постове на индианците. После ще взема Лео и ще ви отведем при тях, а те ще изпратят хора да ви вземат. Не се сърдете, мадам, но мисля, че ще ни трябват един или два дни, докато подготвим пътуването ви. Освен това имам много работа в плантацията.
— Разбирам ви, Рютгер. Ще почакам.
След два дни те напуснаха Симарон рано сутринта и следобед пристигнаха в индианското село.
Много преди да стигнат до колибите, между кипарисите излязоха изрисувани воини. Явно селото беше охранявано много строго и Тара се почувства зле. Бедните индианци имаха право да се чувстват заплашени…
— Белите войници са навсякъде — обясни й на смешния си английски един от мъжете. Името му беше Оклаваха или Виещата се река. — Още не са стигнали до нашето село, но… — Той вдигна рамене, после се обърна към Рютгер: — Жената на Белия тигър ще се върне жива и здрава при семейството си.
Тара кимна с усмивка.
— Благодаря ти.
— Ще дойда да ви взема след два дни — рече Рютгер. Тя благодари и на него, сбогува се с Лео и двамата мъже се върнаха в Симарон.
Пронизващият вик на Оклаваха предизвести жителите на селото, че стражата води свой човек, не бели войници. Когато наближиха колибите, Тара видя навсякъде признаците на предстоящото преместване. Гърнета и тигани, дрехи и завивки, оръжия и буренца с барут. Пред колибата на Джеймс и Наоми беше положена голяма носилка, на която бяха натрупани вещите на семейството.
Тара скочи от седлото и Наоми, която бе чула вика на Оклаваха, изскочи от колибата. Лицето й грейна от радост, тя се затича към зълва си и я прегърна.
— Още когато Джарет мина оттук, разбрах, че ще дойдеш да ни посетиш.
— Мъжът ми е бил тук?
— Да, дойде да вземе Джеймс и двамата отидоха да търсят Оцеола.
— О…
— Тъй като нямам сестра, бях много щастлива, когато Джарет си взе нова жена. Жалко е, че трябва да се разделим толкова скоро. Смятаме да отидем в югоизточните блата. Там може да се живее, а белите войници няма да ни намерят. Иначе ще ни изпратят на запад.
— Те няма да сторят нищо лошо на Джеймс. Баща му…