Скоро конският тропот заглъхна в далечината.
— Хайде, мадам, дайте ми децата! — заповяда с жестока усмивка капитанът.
Тара поклати решително глава.
— Никога! Те са роднини на мъжа ми!
Мъжът вдигна изненадано вежди, после се ухили подигравателно.
— Значи мъжът ви си има индианска любовница?
Тара беше готова да му удари шамар, но се въздържа.
— Момиченцата са негови племенници.
— Въпреки това ще ми ги предадете. Ако се подчините безпрекословно, след това ще бъда внимателен с вас. Но ви предупреждавам, че ще си взема онова, което желая.
— Вие сте луд!
— Вижте, мадам, дайте ми децата…
Тара не смееше да си поеме дъх. Мислите се надпреварваха в главата й. Той щеше да убие децата, а после да я изнасили. Нея, Тара Макензи!
Тя стисна здраво зъби и отговори с измамно спокойствие:
— Може би не съм в състояние да ви попреча да сторите зло на децата — и на мен. Трябва обаче да знаете, че Джарет Макензи ще ви разкъса на парченца.
— Да не мислите, че мъжът ви ще узнае какво е станало в тази гора?
Той беше на десетина крачки от нея и Тара осъзна, че има последен шанс да спаси момиченцата. Падна на колене и им прошепна заклинателно:
— Тичайте към селото, колкото можете по-бързо! Крийте се между кипарисите!
— Но, лельо Тара… — започна укорно Сара.
— Побързайте!
Двете се втурнаха да бягат, капитанът изруга и вдигна заплашително пушката си. Момиченцата изчезнаха от погледа му само за секунди. Въпреки това той гръмна, но Тара се хвърли светкавично към него. Сграбчи ръката му и куршумът се заби в земята. Мъжът изрева като бик, отърси се от тежестта й и вдигна оръжието, за да я удари по главата. Тя се присви, избягна атаката и хукна да бяга. В последния миг съобрази и пое в посока, противоположна на тази, в която бяха избягали момичетата.
Краката й не докосваха земята. Вероятно щеше да избяга от капитана, ако не се беше спънала в един корен. Все пак тя успя да стане и тъкмо щеше да продължи бягството си, когато мъжът я настигна и я просна по гръб на земята.
Тара отвори очи и видя жестоко му лице съвсем близо до своето.
— Вещица! Заради теб изпуснах хлапетата! Сега обаче ще видя какво струваш…
Тара се изви като змия и се опита да го ритне. Изпищя с все сила, когато нетърпеливите му пръсти разкъсаха роклята й и се впиха в голата й плът.
— Ще си платите за това! — изкрещя тя и отново се опита да се освободи от тежестта на тялото му. Ръката му се плъзна под полата й и потърси пътя между бедрата. Тя се отбраняваше ожесточено и не го допусна по-близо до себе си. Накрая мъжът изруга с мръсни думи и сложи ръце на шията й.
Обзета от смъртен страх, Тара заблъска с юмруци по гърдите му. Без да й обръща внимание, той я стисна още по-силно. Светът потъна в черна пропаст, където блещукаха само отделни звезди. Изведнъж капитанът разхлаби хватката. Тя се опита да поеме въздух и примигна смаяно. Мъжът описа огромна дъга във въздуха и се стовари на земята. Двамата вече не бяха сами в кипарисовата гора.
Тъмнокоса фигура в тесни кожени панталони и кожена наметка се наведе над капитана. Във въздуха блесна армейски нож. Само след секунда смъртоносното оръжие излетя от ръката на военния и падна в тревата.
— Бягай! — извика й непознатият, но Тара не беше в състояние да се помръдне.
Той се обърна към нея и тя отново повярва, че губи съзнание. Пронизаха я черните очи на Джарет. Той стана, за да отиде при нея, но в същия миг капитанът скочи с втори нож в ръка.
— Внимавай, Джарет! — изпищя Тара. Мъжът й се обърна в последния момент и отблъсна удара. Тя чу как ръката на капитана се счупи, чу и дивия му вик. Ножът падна със звън на твърдата земя.
Джарет се хвърли върху противника си и го сграбчи за гърлото. Очите му святкаха убийствено.
— За бога, Джарет, не го убивай! — изплака умолително Тара и най-после намери сили да стане. — Ако убиеш бял човек, ще те изправят пред съда! — Тя се втурна отчаяно към мъжа си и се опита да го издърпа от капитана. — Джарет, моля те! Ще те обесят!
Тогава се чу щракане на пушка и Тара замръзна на мястото си. Някой беше освободил затвора на оръжието си. Джарет пусна капитана и бутна Тара зад гърба си. При това не изпусна от очи противника си, макар че ръката му беше счупена. Другата му ръка обаче стискаше армейски пистолет.
— Сега ще прострелям мръсното ти сърце, копеле! Негодник! Приятел на индианците!
Отекна изстрел, Тара изплака и падна на колене. Джарет остана на краката си и се огледа невярващо. Капитанът изохка и се свлече на земята. После падна по лице и не се помръдна повече.
Някой, който стоеше зад Тара, го бе застрелял. Тя се обърна смаяно и видя петима семинолски воини, водени от Оцеола. Вождът седеше гордо изправен на коня си. Пушката в ръката му още димеше. Той се приближи до нея и Джарет я вдигна на ръце. Сложи я на коня пред Оцеола и Тара дори не помисли да протестира. Беше замаяна от преживения шок, а и изпитваше ужасни болки в гърлото.