Тара се приближи смутено и остави бутилката и чашите на масата. Замаяна от погледа на пронизващите очи, тя искаше да избяга колкото се може по-бързо.
— Очевидно златните ви монети свършиха, Жак, затова е най-добре да прекратим играта — проговори равнодушно Макензи и дълбокият, мелодичен глас накара Тара да потрепери.
— Това е вярно, мон ами — отговори с усмивка французинът, — но мога да ви предложа нещо още по-ценно. — Тара едва не изпищя, когато силните му пръсти се впиха в китката й. — Момичето е ваше, за една нощ.
— Какво? — извика възмутено тя.
— Малката не е ваша собственост — отговори спокойно Макензи.
— Не сте съвсем прав. Ийстууд е мой длъжник. Давам ви момичето за една нощ срещу вашите триста в злато.
— Няма уличница, която да струва триста долара, дори тази! — възпротиви се немецът и отпи голяма глътка уиски. Светлите му очи измерваха внимателно съвършената женска фигура. — Или се лъжа?
Вбесена, младата жена се изтръгна от ръката на французина.
— Аз работя за Ийстууд, господа. Но не принадлежа нито на него, нито на когото и да било другиго! — Тя им обърна гръб, но французинът я задържа за полата. Гневът й се усили. — Веднага ме пуснете! Не можете просто да ме сложите на масата като предмет, с който си играете. Аз съм тук, за да обслужвам клиентите, и…
— Тази нощ ще обслужите един хубав мъж, шери — прекъсна я безцеремонно Засмения Жак и немецът се ухили.
— Вървете по дяволите, сър! Ще повикам Ийстууд.
Французинът избухна в луд смях.
— Направете го, шери. Той ще ви вдигне на ръце и ще ви сложи в средата на масата. Аз имам дългове към този студенокръвен ирландец, но Ийстууд ми дължи половината си кръчма.
Тара не можа да удържи гнева си. Тя грабна чашата на французина и изля уискито в лицето му. Мъжът изрева като разярен бик и замахна да я удари. В този миг Макензи стана от мястото си.
— Пуснете момичето — заповяда спокойно той.
— По дяволите…
— Веднага пуснете момичето, казах!
Французинът се подчини с видима неохота и Тара се приготви да избяга, но безмилостните пръсти на Макензи я стиснаха за рамото. Тя вдигна очи и го погледна несигурно. Какъв грамаден мъж — строен, с широки рамене… Всеки опит за бягство би бил безсмислен. Този мъж нямаше да я пусне да си отиде, ако сам не го искаше.
— Седнете — подкани я той. В тъмните му очи имаше някаква загадка.
— Както вече казах, аз не съм на разположение на мъжете за една нощ.
Мъжът вдигна развеселено тъмните си вежди.
— Не съм казал, че ви искам за една нощ.
— Но…
— Почакайте. Нека оставим картите да решат. Триста долара са много пари — за всяка жена. Седнете!
— Не…
— Надявайте се да ви спечеля аз, а не французинът — проговори предупредително той. — Хайде да свършим с проклетата игра. Седнете най-после или ще ви взема в скута си.
В очите й запариха сълзи и тя стисна здраво зъби. Тъй като нямаше избор, се отпусна на най-близкия стол. Четвъртият мъж на масата, момчето с руса коса и дружелюбни зелени очи, улови ръката й.
— Не се страхувайте, мис, няма да ви направят нищо лошо.
— Не давай такива обещания, Робърт — усмихна се Макензи и също седна. — Още не съм спечелил играта. — Той се обърна към французина: — Значи ще играем за момичето. Ето картите ми. — Той сложи картите си на масата и Тара спря да диша.
Тройка, четворка, петица, шестица — и седмица.
Май не бяха особено силни. Господи, това беше смешно! Та тя изобщо не знаеше кого желаеше за победител. Какво щеше да стане, ако французинът победеше Макензи? Ирландецът поне беше заявил, че няма да й се натрапва.
Засмения Жак хвърли картите си и от устата му се изтръгна ядно проклятие. Тара примигна смутено. Три аса, един поп, една десетка.
Кой, по дяволите, беше спечелил? Мина почти минута в дълбоко мълчание.
Най-после Макензи заговори:
— Ето че отново ви победих, Жак. Мисля, че играта най-после свърши.
— Точно така! — изфуча французинът. — Играта свърши!
Тара изпищя предупредително, защото мъжът извади пистолет и го насочи право към сърцето на Макензи.
Не се чу изстрел. Макензи скочи светкавично и посегна към ботуша си. Тънък остър нож изсвистя и се заби в десницата на французина. Той извика от болка и се сгърчи на стола си. Ножът прикова ръката му към масата, пистолетът падна с трясък на земята.
— Би трябвало да ви затворят, Макензи!
— По-скоро вие заслужавате затвор, Жак. Опитахте се да извършите хладнокръвно убийство. Всички в кръчмата ще го потвърдят.
— Разбира се, че исках да ви застрелям! Защото ме измамихте! Ако тази малка мръсница не ви беше предупредила…
— Как смеете… — изсъска злобно Тара, но мъжете не й обръщаха внимание.