— Заведи я при Мери, Оцеола — помоли Джарет.
— Мъжът ми… — изохка задавено тя.
— Ще дойда при теб, не се безпокой. Само трябва да свърша нещо.
Без да каже дума, Оцеола пришпори коня си. Тара се обърна и погледна в дълбоките му тъмни очи.
— Вие спасихте и двама ни, вожде. О, забравих, че не говорите английски и не ме разбирате. Въпреки това искам да ви благодаря с цялото си сърце, макар че сте убили толкова много хора. О, господи, какви ги говоря!
Вождът я изслуша с каменно лице, но изведнъж се усмихна.
— Разбирам всичко, което говорите, Тара Макензи. Но не искам хората да знаят, че владея езика ви.
— Велики боже… — Тя го беше нарекла убиец!
— При мен сте на сигурно място — заяви просто той.
— Защото съм жена на Макензи ли?
— Защото бяхте готова да дадете живота си за две семинолски деца.
— Те са ми племенници… Мисля, че капитанът нямаше да посмее да ме убие.
Болките в шията не преставаха, костите също започваха да я болят.
Оцеола се усмихна снизходително и тя си припомни белите, които беше убил, плантациите, които беше опожарил. Този мъж водеше война със сънародниците й. Но в очите му се четеше дълбока мъдрост, придобита от преживените страдания.
Двамата продължиха пътя си в мълчание. Когато наближиха селото, Оцеола отбеляза замислено:
— Вие сте смела жена, Бяла тигрице. Подходяща спътница на мъж като Макензи.
— Благодаря — прошепна изтощено тя и затвори очи. Сигурно беше задрямала, защото когато започна отново да възприема обстановката около себе си, Оцеола я сложи внимателно в ръцете на Мери.
Джеймс препусна като луд към тях, скочи от коня си и се хвърли към Тара.
— Децата! — изплака тя и се вкопчи в него.
— И двете са тук, живи и здрави. Успокой се, мила. Мама ще те излекува. Шията ти е цялата в синини.
— А Джарет?
— Скоро ще се върне.
— Мъртвият войник…
— Джарет ще се погрижи за всичко.
Две внимателни ръце я подкрепиха и я отведоха в колибата при Мери. После я положиха върху постеля от меки кожи. Някой изми лицето и шията й със студена вода, после изля няколко капки в гърлото й. Водата беше заменена с горчива отвара и Тара се потърси от отвращение.
Само след минута тя потъна отново в бездънната черна пропаст и бе заобиколена от тихи, утешителни сенки.
19
Дълбокият сън предизвика страшни сънища. Тара се видя отново в старата бостънска къща с оръжие в ръка. Обзета от ужас, тя гледаше втренчено кръвта, която се стичаше по бялата риза на Джулиън. А после вдигна глава, срещна погледа на Клив, че шумоленето на завесата в дъното на сцената, обърна се и я видя да пада.
Когато отново се обърна към Клив, тя разбра по тържествуващото му изражение, че именно той е планирал убийството, за да обвини нея. Ако се поддадеше на увещанията му, той щеше да я спаси от примката на палача — все едно с какви средства. А ако не… Клив се усмихваше със злобно задоволство. Баща му беше мъртъв и той щеше да наследи всичко — парите и свободата.
В залата отекнаха ужасени викове. Тара се огледа отчаяно. Не, нямаше да падне в лапите на този негодник. През отворения прозорец повя хладен вятър и освежи пламналите й бузи. Щеше да избяга през прозореца. Беше млада и бърза. Никой нямаше да я настигне, нито Клив, нито зрителите — най-много сръчните артиста. Но те нямаше да тръгнат след нея, защото знаеха, че няма вина.
Уилям, проплака сърцето й. Не, той нямаше да бъде обвинен в съучастничество, а и Марина щеше да го защити. Трябваше да му пише колкото се може по-скоро, за да го уведоми, че е на сигурно място.
Тя скочи през прозореца, прекоси моравата пред къщата и затича по тъмната улица, между къщите с балкони от ковано желязо и високите огради. Усети студения вятър, който идеш откъм Мисисипи, в ушите й болезнено отекна жесток вик:
— Убийца! Убийца!
Не, понечи да извика тя и да обясни, че един безскрупулен престъпник й е заложил капан.
В края на улицата изникна черният силует на грамаден мъж, увит в наметало от мъгла. Джарет… Той й протегна ръце и тя се затича към него. Трябваше да го достигне, защото тогава опасността, която я заплашваше, нямаше да бъде толкова страшна. Ала призрачната фигура се отдръпна назад, разми се в мъглата…
— Тара! — Две силни ръце я прегърнаха.
Това не беше сън. Тя отвори бавно очи и се видя да лежи в колибата на мъжа си, завита с меки кожи. Джарет беше при нея и я притискаше до гърдите си. Люлееше я като бебе, шепнеше в ухото й успокоителни думички. Тя се вгледа в любимото лице, после изхълца и се притисна до силното му тяло.