— Джарет!
— Сънуваше ли?
— Да — отговори съвсем тихо тя.
— Пак ли кошмар?
— О, не можех да стигна до теб. Беше толкова далече…
— Онова копеле едва не те удуши. Мери те приспа с едно от специалните си питиета. Толкова е силно, че кара дори най-издръжливите воини да сънуват страшни битки. — Тара щеше да се усмихне, ако не осъзнаваше колко лошо е положението им.
— О, Джарет, той е мъртъв!
— Не можеш да обвиниш Оцеола, че го застреля.
— Разбира се, че не го обвинявам. Ти му дължиш живота си. Но ме е страх, че ще те обесят. Капитанът остана в гората с мен и целият отряд го знае.
— Отидох при войниците и говорих с един млад сержант на име Дикс. Всъщност аз го познавам отдавна. Разказах му, че ти си избягала с децата, а аз съм отишъл в гората да видя какво е станало и към намерил трупа на капитана.
— Дали ще ти повярват? Ако започне разследване…
Джарет се засмя и поклати глава.
— Момчетата от отряда бяха възмутени от поведението на началника си. Не всички бели войници са дошли тук да избиват невинни жени и деца, без да им трепне окото. Дикс и другарите му бяха много разтревожени за теб и се възхищаваха от смелостта ти. Те ще отнесат мъртвия в лагера и ще се опитат да предотвратят разследването. Във Флорида бушува война — завърши горчиво той — и онзи жалък капитан е само една от многото жертви.
Тара въздъхна облекчено.
— Слава на бога!
— Сега се опитай да поспиш още малко, но без страшни сънища. Утре сутринта ще си отидем вкъщи.
— Толкова скоро?
— Ти спа цяло денонощие. Докато си тук, Джеймс няма да напусне селото си, макар че излага хората си на опасност.
— Божичко! — Тара се изправи с мъка. — Тогава трябва да тръгнем веднага…
— Бъди спокойна. Те знаят какво им предстои и искат да прекарат една спокойна нощ в колибите си. — Джарет стана, отиде до вратата и й донесе чаша от кипарисово дърво, пълна със студена вода. Тара утоли жаждата си и той напълни две купички с каша от коонти.
Двамата се нахраниха мълчаливо, Джарет прибра купичките и се изтегна до Тара. Очите й се затваряха. Беше спала цяло денонощие, а се чувстваше като разбита. Все пак се опита да се пребори с дрямката.
— Джарет… аз съвсем не съм толкова смела.
— Но рискува живота си, за да спасиш децата.
— Всеки би го направил.
— Не, не всеки. Нямам думи да ти изкажа благодарността си — и да изразя колко се гордея със съпругата си. — Той помилва меката й буза и тя притисна ръката му до устните си. — Спи сега — прошепна той и я прегърна.
Тара не искаше да спи. Пръстите й си поиграха с копчетата на ризата му, докоснаха голата кожа на гърдите му.
— Тара! — засмя се Джарет. — Имаш нужда от сън.
— Не, имам нужда от теб! — Тя стана, обляна от светлината на огъня, и свали дрехите си. Пламъците хвърляха трепкащи сенки по пълните, съвършено закръглени гърди и стройните крайници. Джарет повярва, че е видял сълзи в очите й, но ги забрави, когато тя коленичи до него. Златнорусата коса се разсипа по раменете й и я закри цялата, когато се наведе да го целуна. После отвори ризата му и устните й се плъзнаха изкушаващо по шията и голите му гърди.
Джарет усети как кръвта бие лудо в слепоочията му и забрави повелите на разума. Ала желанието не можа да изтрие спомена за сълзите й. Той я обърна по гръб, полегна върху нея и се вгледа изпитателно в очите й.
— Какво има, Тара?
— Не те разбирам. Не ме ли желаеш?
— Разбира се, че те желая! Но не и когато плачеш.
— Аз не плача.
— Очите ти са пълни със сълзи.
— Е, щом не искаш… — прошепна тя и се опита да се освободи от прегръдката му.
— Как да не искам, Тара! Само че преди това искам да узная какво се върти в красивата ти главица.
— Ти си идиот! Аз те обичам толкова много, че понякога ме обхваща страх.
Колко объркващо звучаха тези думи — и невероятно сладко. Джарет поиска да се наслади докрай на онова, което току-що беше чул. После се сети, че удължи прекалено мига на насладата. Мълчанието му потисна Тара, защото тя отново се опря в гърдите му и се опита да стане.
Тя го обичаше! Това беше чудо, на което той не се надяваше и което въпреки това се случи. Копнежът да чуе това признание го преследваше още от сватбената нощ. Душата му беше тежко ранена и имаше нужда от чудотворен лек. А си въобразяваше, че именно той е спасил Тара. Каква заблуда! Тя се бе появила в живота му, за да го спаси.
— Не биваше да казвам това — прошепна нещастно тя. — Ако не можеш да ми дадеш отговор, остави ме да си отида.