— Положението се изостря, Тара — продължи след малка пауза Джарет. — На юг притежавам обширна блатиста местност, която граничи с река Маями. Там живеят няколко бели заселници. Повечето напуснаха къщите си. Само преди няколко дни беше опожарен фарът на Кей Бискейн. Нападението е било жестоко, загинал е черният помощник на пазача. Индианците помислили, че старият пазач също е мъртъв и го оставили да лежи. Но той оцеля и дойде да разкаже какво се е случило. Може би е по-добре да отидеш някъде на Север…
— Не!
Джарет пое дълбоко въздух.
— Вероятно ще се наложи да те оставям сама още по-често отпреди. Песимизмът ти беше оправдан. Този път не можах да постигна нищо в преговорите си с Оцеола. Ще се наложи да опитам още веднъж.
Тара не смееше да го погледне в очите.
— Господи, как мразя тази война!
— Аз също, повярвай. Мога да те отведа в Атланта…
— Не!
— Или в Чарлстън…
— Не!
— Тогава в Бостън…
— Велики боже, не! — Тя потрепери от ужас и Джарет я погледна изненадано.
— Познаваш ли Бостън?
— Джарет, обещавам ти, че никога вече няма да те изпращам с гняв. Моля те само да ме оставиш в Симарон!
— Съгласен съм — отговори с усмивка той. — И без това не бих понесъл раздялата.
— Защо тогава…
— О, исках само да чуя от устата ти твърдо обещание, че за в бъдеще ще се държиш прилично.
Тара го изгледа унищожително.
— Радвай се, че нямам под ръка някоя тежка ваза с цветя! С голямо удоволствие бих я строшила в главата ти.
— Това ще ме принуди да си отмъстя жестоко.
— Няма да ти позволя.
— О, аз съм бърз като светкавица.
— Аз съм още по-бърза!
— Я да видим!
Абаносовочерните му очи засвяткаха и Тара разбра веднага какво ще последва — надбягване. Решена да победи, тя заби пети в хълбоците на кобилата си и препусна в див галоп по горския път. Шърлимейн нямаше намерение да се предаде толкова лесно и се втурна да я преследва.
Джарет я настигна на една слънчева полянка, свали я от седлото, скочи от коня си и двамата се затъркаляха с луд смях по тревата. Тара разбра, че никога преди това не е знаела колко прекрасен може да бъде животът. Тя обичаше Джарет. Той също я обичаше! Това щастие й се струваше толкова пълно, че изпита болка. Не посмя да покаже на мъжа си колко дълбоки са чувствата й към него.
— Негодник! — извика възмутено тя.
— Горска вещица! — Настойчива целувка затвори устата й и двамата се любиха върху меката трева. После Джарет й помогна да почисти тревичките от роклята си и това отново даде повод за смях.
Двамата продължиха пътя си и скоро в далечината се появи Симарон. Най-после сме си у дома, каза си облекчено Тара.
20
Завръщането вкъщи беше по-прекрасно от всеки друг път. Питър пое конете, а Джийвс обяви тържествено, че банята на мисис Макензи е готова. Тя му се усмихна с благодарност, качи се в спалнята си и бързо съблече мръсните, разкъсани дрехи. Докато седеше във ваната, дойде Кота и съобщи, че докато господарката е отсъствала, тя е ушила няколко от красивите нови модели, които са били оставени скроени.
— Много ти благодаря, мила — усмихна се Тара и се отпусна в горещата вода. Тя обичаше от цялото си сърце тази къща с всичките й слуги, обичаше слънцето и реката, зелените палми и кипарисите, цветята, които я радваха през цялата година. Обичаше индианските си роднини, дори алигаторите и змиите. А най-вече обичаше Джарет.
Кота й показа къде е прибрала новите дрехи, а именно в раклата в края на леглото и в големия гардероб. После отиде до прозореца и изведнъж извика изненадано.
— Какво има? — попита загрижено Тара.
— Видях кораб!
По дяволите, каза си ядосано Тара и затвори очи. Какво искаше Тайлър Аргоси? Може би просто беше дошъл да узнае как са протекли преговорите с Оцеола. Не й беше приятно да посрещне в дома си капитана, който вероятно беше дошъл отново да й отнеме мъжа, но нямаше как. Тя излезе с въздишка от ваната, уви се в голямата хавлия и отиде при Кота, която все още стоеше до прозореца. Корабът беше хвърлил котва в реката и тя видя, че е една от военните шалупи от Тампа.
Както винаги, пръв на сушата слезе Аргоси. А след него… Тара спря да диша. О, не! Той я бе проследил чак до Симарон! Нямаше съмнение. Каква глупачка беше да повярва, че тук ще бъде на сигурно място! Очевидно Клив беше претърсил Ню Орлиънс и бе открил, че бегълката се е омъжила за Джарет Макензи. Защо беше дошъл чак сега? Вероятно е бил принуден да действа предпазливо, след като е узнал, че Джарет е богат, влиятелен мъж. Затова е изчакал да се сдобие с подходящите оръжия, за излезе спокойно срещу Джарет Макензи и жена му.
След капитан Аргоси на сушата слезе Клив Картър — рус, едър на ръст, облечен в елегантен червен жакет, съвършеният джентълмен. След него ситнеше вечният му помощник Дженсън Джоунс, дребен, набит мъж, с лице обсипано с белези от едра шарка. Разбира се, Клив не можеше да се яви в къщата на един от могъщите мъже на Флорида без своя основен свидетел, мировия съдия от Масачузетс. Само той можеше да му помогне да вземе Тара оттук и да я предаде в ръцете на палача, разбира се, ако тя не започнеше да моли за милост и не се съгласеше с условията му.