Всъщност сега това нямаше значение. Важна беше връзката между Клив Картър и Тара. Джарет отпи голяма глътка уиски и се опря на перваза на камината. Най-после щеше да получи отговор на измъчващите го въпроси. Пред него стоеше мъжът, който беше преследвал Тара. Тя се боеше от него и го презираше. Беше рискувала много, за да му избяга — дори да работи в кръчма и да се омъжи за непознат мъж.
— Е, джентълмени — заговори учтиво той, — бих желал да чуя историята от самото начало. Мистър Картър, вие твърдите, че мистър Джоунс е упълномощен да арестува жена ми, тъй като тя е обвинена в убийството на баща ви.
— Точно така, сър. Боя се, че това е чистата истина — въздъхна Клив и направи гримаса, която би трябвало да изразява дълбока тъга.
— Откъде познавате жена ми, сър?
— Очевидно вие не знаете нищо за миналото на Тара. Аз я преследвам отдавна. В Ню Орлиънс я изпуснах само за минути. А след това следата й ме доведе до вас.
— Обяснете за какво точно става дума! — помоли нетърпеливо Джарет.
— Мис Брент беше артистка и баща ми я взе под крилото си. Тя доведе трупата си в къщата му, за да представят комедия, написана от един млад поет, който също се ползваше с благоволението на баща ми. Впрочем, той е брат на Тара. Добротата на татко беше заплатена с куршум, който го улучи право в гърдите.
— Значи вие сте убеден, че именно Тара е изпратила този куршум? И каква според вас е причината?
— Тя обвиняваше татко, че се опитва да й заповядва как да живее, макар че той беше искрено загрижен за бъдещето й и искаше да я види щастлива. Затова го застреля пред цялата публика. Всички видяхме как от раната избликна кръв. Имам достатъчно свидетели. В залата седяха най-известните членове на бостънското общество.
— Ако всичко това не беше вярно, аз нямаше да нося заповед за арестуване, мистър Макензи — намеси се с крива усмивка съдията Джоунс.
Двамата лъжат, реши спокойно Джарет. Тара не отричаше, че е обвинена в някакво престъпление, но непрекъснато твърдеше, че е невинна. Неговата задача обаче беше да докаже, че я обвиняват несправедливо.
Тайлър взе думата и веднага стана ясно, че се чувства ужасно неловко.
— Боя се, че жена ти трябва да бъде изправена пред съда, Джарет. Доказателствата са срещу нея.
— Баща ми беше влиятелен човек… — започна самохвално Клив.
— Познавам го — прекъсна го спокойно Джарет. — Веднъж го срещнах във Вашингтон, докато разговарях с президента Джаксън. — Разбира се, той нямаше да спомене, че в момента не се разбираше особено добре с Анди Джаксън заради войната с индианците. Но щом Клив беше решил да се изфука с връзките си, той нямаше да му отстъпи по нищо.
— Сър! Има достатъчно свидетели. Дори президентът не може да я спаси от заслуженото наказание.
— Не съм и намеквал за намеса на президента. Но ако жена ми трябва да се яви пред бостънски съд, аз изисквам да ми дадете достатъчно време, за да подготвя защитата й. И най-вече да разпитам лично свидетелите.
Клив присви очи и в погледа му блесна жестокост. Май не бащата се беше опитал да ръководи живота на Тара, а синът му.
— Направете всичко, което смятате за правилно, Макензи. Но се налага да ви разкрия още една неприятна тайна.
— И коя е тя?
— Жена ви ще бъде обвинена и в двуженство. Аз се венчах за нея само няколко дни преди смъртта на баща ми в частна церемония.
— Какво? — Джарет примигна изумено. Това беше пълна глупост!
Картър се покашля и даде знак на Джоунс. Съдията стана безмълвно и извади от чантата си документ, който предаде на Джарет.
Документът приличаше твърде много на легално издадено брачно свидетелство, но Джарет разбра веднага, че е подправен.
— Аз не искам да видя Тара на бесилката, мистър Макензи — увери го тържествено Клив. — Аз ще я защитавам, макар че уби баща ми. Няма да я обвиня официално в двуженство. Вие вероятно сте джентълмен, сър, и няма да споменете пред съда незаконната си женитба. Вижте, аз познавам най-добрите бостънски адвокати и ако има хора, способни да спасят Тара, това са само те — и аз, разбира се. Трябва само да я заведа в Бостън.
— Значи вие твърдите, че Тара е ваша жена? — попита ледено Джарет.
— О, сър, нали ви представих съответния документ?
— Значи сте живели като мъж и жена?
— Точно така, макар че се постарахме да го запазим в тайна. Баща ми желаеше този брак. Той обичаше Тара и искаше да осигури бъдещето й.
— Аха. И Тара беше толкова щастлива от грижите му, че го застреля?
— Вижте, той поиска от нея да се откаже от професията на артистка. Това не е подходящо занимание за снахата на един сенатор, нали разбирате? Тара беше сигурна, че ще промени мнението му — и ще ме накара да се оженя за нея. И успя, защото аз се влюбих с цялото си сърце. И все още я обичам, макар че уби баща ми. Готов съм да сторя всичко, което е по силите ми, за да я спася.