— Там ли се запозна с Джулиън Картър?
Тара кимна, отиде при него и по погледна умолително.
— Повярвай ми, аз не съм го убила! Аз го обичах, защото беше добър човек, съвсем различен от сина си.
— Продължавай да разказваш.
— Един чиновник от емиграционните власти ни създаде трудности. Вероятно мразеше ирландците. Или ни сметна за две безполезни хлапета, които трябва да бъдат хранени и настанени на квартира. Случайно в кабинета му влезе Джулиън Картър и с един замах отстрани всички трудности. Покани ни на вечеря и обеща да се погрижи за нас. Отведе ни в къщата си, където се запознахме с Клив, но той не искаше да има нищо общо с нас. Тогава бях петнадесетгодишна, а Уилям тъкмо беше навършил тринадесет. И двамата изглеждахме много зле, тъй като на кораба не ни даваха почти нищо за ядене. Вероятно онази вечер не съм направила добро впечатление на Клив. Той обвини баща си, че пилее парите на семейството за някакви си ирландски скитници и затръшна вратата. Позволиха ни да се окъпем, Джулиън ни донесе дрехи. Той беше чудесен човек, Джарет. Обеща да ни намери работа. Разбира се, ние с Уилям искахме да му се отблагодарим по някакъв начин, затова брат ми засвири на флейтата си, а аз запях. Тогава Джулиън щракна с пръсти и заяви, че имал чудесна идея. Още на следващия ден двамата с брат ми бяхме приети в една артистична трупа.
— Значи там си се научила да имитираш различните акценти и да работиш с иглата и конеца?
— Започнах да шия костюми. Живеехме добре, макар че в началото изпълнявахме само второстепенни роли. След това Уилям започна да пише пиеси. Излизахме на сцената в Ню Йорк и Ричмънд, а после се върнахме в Бостън. Минаха няколко години. Уилям се влюби в една артистка на име Марина, дъщеря на богат бостънски търговец. Родителите й, отчаяни от избраната от нея професия, искаха да я лишат от наследство, но когато се омъжи за Уилям, се помириха с нея и ги приеха в дома си. Марина се грижеше за домакинството, а Уилям печелеше прехраната на семейството, като пишеше пиеси и статии за вестниците.
— Тогава ли срещна отново Картър?
Тара кимна и лицето й помрачня.
— Брат ми беше написал чудесна пиеса за една жена, която е отблъсната от любимия си и убива своя благодетел. Разбира се, тогава не виждах горчивата ирония в това действие. Отидох при Джулиън, тъй като имахме нужда от спонсор за представлението. Знаех, че ще имаме голям успех, ако можехме да организираме премиерата в неговия салон. Джулиън беше въодушевен от идеята ми. Когато излизах от къщата, срещнах Клив. Отначало той не можа да повярва, че вижда пред себе си изгладнялото сираче, което баща му беше прибрал от емиграционната служба. Но когато ме позна, започнаха неприятностите…
— Какво ти направи?
Тара вдигна рамене. Чувстваше се ужасно неловко.
— Той ме преследваше на всяка крачка. Двамата с Уилям се настанихме за известно време в дома на баща му. Клив започна да ми прави неприлични намеци, после явни предложения. Сваляше ми звездите от небето, увещаваше ме да стана негова, твърдеше, че ще мога да пея и да танцувам, колкото и където си искам, или да се откажа от сцената… Накрая побесня от гняв, че го отблъсквам, и започна да ме заплашва със страшно отмъщение. Аз не се страхувах от него, но един ден…
— Продължавай! — подкани я настойчиво Джарет.
— Един ден неволно подслушах ожесточен спор между Клив и баща му. Джулиън го обвини, че харчел пари с пълни шепи, че пиел твърде много и се забавлявал с уличници. После му заяви, че ще го лиши от наследство и ще остави всичките си пари на мен. Клив беше бесен. Слава богу, след известно време Джулиън промени намерението си. Все пак Клив беше негова плът и кръв. Предложи на сина си да се ожени за мен, защото бил уверен, че само аз съм в състояние да му помогна и да го върна на пътя на доброто. Уверяваше ме, че Клив ще се поправи и двамата ще водим почтен, заможен живот.
Джарет сложи ръце на раменете й. Очите му я пронизаха.
— И какво стана, омъжи ли се за него?
— Не! — извика възмутено Тара и се дръпна назад. — И ти го знаеш много добре! Иначе нямаше да се омъжа за теб. Защо ми задаваш този въпрос?
— Защото Клив те обвинява не само в убийство, но и в двуженство. Носеше със себе си брачно свидетелство.