— Жалко за това, дето стана между теб и Джес — отбелязва Джим с искрено съжаление в гласа. — Срамота направо!
— Е, случват се и такива неща в живота — отвръщам, като се старая да скрия разочарованието си. — Пък и трябваше да се досетя. Двете с нея наистина сме твърде различни.
— Така е, различни сте, при това доста! — ухилва се той.
— Тя изглежда толкова… студена. — Свивам рамене и усещам как в душата ми се надига познатото от известно време негодувание. — Нали ти казах — положих всички възможни усилия. Наистина! Обаче тя не демонстрира никакво чувство, никакво задоволство! Като гледам, май не й пука за нищо на този свят! Вероятно не изпитва никаква страст!
Джим свива чело и отбелязва:
— Напротив, Джес си има страст, и то каква! Когато стигнем до къщата й, ще ти покажа нещо!
Той пак премества чувала с картофи и ние продължаваме по нанагорнището. Колкото повече приближаваме къщата на Джес, толкова по-голямо любопитство ме обзема. Не че тя вече има нещо общо с мен. О, не! Просто съм твърде заинтригувана да зърна как изглежда къщата й.
Когато стигаме до вратата, Джим изважда от джоба си голяма връзка с ключове, избира един и отключва. Влизам в антрето и се оглеждам любопитно. Обаче това, което виждам, не издава кой знае колко. Прилича малко на самата Джес. Две изрядни диванчета в дневната. Обикновена, бяла кухня. Две стайни цветя, за които очевидно се полагат големи грижи.
Тръгвам към горния етаж и бутвам леко вратата към спалнята й. Безупречна е. Обикновена бяла памучна кувертюра на леглото, обикновени бели завеси, две отегчителни картини.
— Ето ме и мен! — чувам зад себе си гласа на Джим. — Искаш ли да видиш каква е истинската страст на Джес? Виж това тук!
И се насочва към врата, вградена в стената на коридора, отключва я и ме приканва с намигване.
— Ето ги и прочутите скали! — казва той и разтваря широко вратата. — Поръча си този шкаф преди три години, специално за да ги съхранява. А дизайнът на шкафа е лично неин, до последния детайл — включително осветлението. Впечатляваща гледка, нали? — Обръща се и ме поглежда изненадано. — Беки, добре ли си, скъпа?
Не мога да отворя уста. Не мога да помръдна.
Това е моят шкаф за обувки!
Това е абсолютно същият шкаф като моя шкаф за обувки! Същите врати. Същите рафтове. Същото вградено осветление. С изключение на това, че вместо обувки тук са изложени парчета скали. Безкрайни редици прецизно обозначени скали.
И те са… те са много красиви! Някои от тях са сиви, други са кристали, трети са гладки, а четвърти — матови и проблясващи. Има фосили… аметисти… черен кехлибар — и всичките проблясват под светлините на вградените лампички.
— Аз… нямах никаква представа… — смотолевям изумено. — Ама те са удивителни!
— Какво ще кажеш сега по въпроса за страстите, а?! — засмива се Джим. — Ето това наричам аз страст! Даже бих казал, пристрастеност! — Взема един сив камък с миниатюрни точици и го разглежда. — Знаеш ли как Джес се сдоби с онази контузия на крака? Като се катерела по някаква проклета скала някъде! Била толкова решена да има този камък, че била готова да рискува и живота си дори! — Тук той се ухилва при вида на моята физиономия. — А веднъж я арестуваха на митницата, защото мре насяла нелегално под блузата си някакъв ценен кристал!
Ококорвам се насреща му.
— Джес? Арестувана?!
— Е, пуснаха я бързо — махва с ръка Джим. — Обаче съм сигурен, че пак ще го направи, ако реши. Ако има някаква скала, от която това момиче държи да има мостра, то тя трябва да я има! И толкова! — Поклаща развеселено глава и добавя: — Просто й става нещо. Истинска маниакалност, ако питаш мен! Нищо не е в състояние да я спре!
Главата ми се върти. Завива ми се свят. Взирам се в една от редиците скални мостри, всичките в различни нюанси на червеното. Точно както и моята редица с обувки в различни нюанси на червеното.
— Обаче тя предпочита да не говори много за това тук — допълва Джим, като поставя на мястото й точкестата скала. — Може би си мисли, че хората не биха я разбрали…
— О, но аз я разбирам! — прекъсвам го с треперещ глас. — Напълно я разбирам!
Вече треперя цялата. Тя е моя сестра!
Джес е моя сестра! И в това съм толкова сигурна, колкото в нищо друго на този свят!
Трябва да я намеря! Трябва да й кажа. Още сега!
— Джим… — поемам си дълбоко дъх аз. — Трябва да намеря Джес! Още сега!