— Чао! — изчуруликвам весело. — Ил…
И млъквам безпомощно.
Ама това на нищо не прилича! Мислех си, че ако подходя достатъчно самоуверено, като придружа речта си със съответните жестове, италианският просто ще започне да се лее от устата ми от само себе си.
— Бих желала да обменя малко пари за евро, ако обичате — преминавам на английски.
— Разбира се — усмихва се служителката. — За каква валута става въпрос?
— За няколко — отговарям, бръквам в чантата си и победоносно измъквам оттам цяла купчина намачкани банкноти. — Рупии, дирхами, рингити… — Поставям всичко на гишето и бръквам, за да извадя следващите. — Кенийски долари и… — Вторачвам се в странната розова банкнота, която държа в ръката си, и добавям: — Каквото и да е там.
Направо не е за вярване колко много пари съм носела със себе си, без дори да забележа! Оказа се, че в плажната си чанта съм имала цяла пачка рупии, а в една книга с меки корици открих етиопски бири. Да не говорим пък за разнообразните банкноти и монети, които открих на дъното на дамската си чанта!
И важното в случая е, че това са безплатни пари! Следователно това са пари, които ние вече сме имали!
Наблюдавам превъзбудено жената, която сортира на купчинки отделните валути.
— Тук имате седемнадесет различни вида валута! — отбелязва тя със замаян поглед.
— Ами, ходихме в доста страни — обяснявам аз. — Та колко ще излязат?
Жената започва да печата нещо на малкия компютър пред себе си и аз усещам как въодушевлението ми нараства все повече. Може пък валутният курс на някои от парите да се е променил в моя полза! Може пък всичко това да струва много!
После си давам сметка за стаилото се някъде дълбоко у мен чувства за вина. В крайна сметка, тези пари са и на Люк. В този момент вземам решение, че ако излязат повече от сто евро, ще му дам половината. Братска делба. И въпреки това аз ще си имам цели петдесет евро! Никак не е зле, особено като се има предвид, че не съм работила за тях.
— Като извадим комисионата… Така… Да. — Жената вдига поглед и казва: — Седем и четиридесет и пет.
— Седемстотин четиридесет и пет евро?! — Втренчвам се в нея с неизказана радост. Наистина нямах представа, че мъкна навсякъде със себе си толкова много пари! Боже, ето че било вярно! Оказва се, че всички онези, дето казват: „Погрижи се за пенитата, а лирите сами ще се погрижат за себе си“, са напълно прави! Кой би си помислил…
Значи ще мога да купя и подарък за Люк, и обувки на „Миу Миу“, и…
— Не седемстотин четиридесет и пет — поправя ме жената и ми показва бележката, на която си бе водила изчисленията. — Седем евро и четиридесет и пет евроцента.
— Какво?! — Щастливата ми усмивка се стича от лицето ми. Това не може да е истина!
— Седем евро и четиридесет и пет евроцента — повтаря търпеливо жената. — Как ще ги искате?
Седем мижави евро! Когато излизам от хотела, продължавам да кипя от възмущение. Как е възможно толкова много истински пари да се равняват само на някакви си седем евро?! Ама в това няма никаква логика! Както вече обясних на жената, в Индия можеш да си купиш ужасно много неща за тези рупии. Може би даже и цяла кола или… вероятно дворец. Обаче тя остана непоклатима като скала. Дори имаше наглостта да добави, че проявява огромна щедрост към мен.
Хммм. Е, все пак седем евро са по-добре от нищо. Може пък в магазина на „Миу Миу“ да продават с 99. 9 процента отстъпка от оригиналната цена.
Тръгвам по улицата, като внимателно следя картата, която портиерът на хотела ми връчи. Толкова отзивчив човек! Обясних му, че много искам да се запозная с културните забележителности на Милано, а той започна да ми говори за някакви си картини и за Леонардо да Винчи. Затова бях принудена съвсем учтиво да му обясня, че имам предвид съвременната италианска култура, при което той се разля в приказки за някакъв художник, който правел късометражни филмчета за смъртта.
Бях принудена да се изясня още повече, че под понятието „съвременна италианска култура“ всъщност разбирам такива икони на изкуството като „Прада“ и „Гучи“ — едва тогава в очите му светна разбиране. Маркира ми на картата една улица, която се намира в квартал, наречен „Златният четириъгълник“, който, както той поясни, бил пълен с култура точно по моя вкус.