— Какво си направила?! — стряска се Джес. — И кой те пусна?
— Видях шкафа ти със скалите! То е абсолютно еднакъв с моя шкаф за обувките в Лондон! Напълно идентични са! Вграденото осветление… рафтовете… всичко!
За първи път, откакто я познавам, виждам, че самообладанието на Джес я напуска, макар и за кратко.
— И какво от това?! — опитва се да си възвърне безчувствения тон тя.
— Как какво?! Та ние сме еднакви! — Рязко сядам, без да обръщам внимание на световъртежа около себе си. — Джес, нали знаеш какво изпитваш към твоите удивителни парчета скала? Точно така се чувствам и аз по повод обувките си! Или някоя рокля например. Просто трябва да ги имам и това е! Нищо друго няма значение в такъв момент! И съм убедена, че точно това изпитваш и ти към своята колекция от скални мостри!
— Не е вярно — отговаря Джес и се извърта настрани.
— Напротив, вярно е! И ти много добре го знаеш! — сграбчвам я за ръката аз. — Ти си точно толкова вманиачена, колкото и аз! Само че се прикриваш по-добре от мен! О, боже, главата ми! Ох!
Сривам се назад, а главата ми пулсира ли, пулсира.
— Ще ти дам нещо болкоуспокояващо — изрича разсеяно Джес, но не помръдва. Просто си стои, а бинтът в ръката й се отпуска.
Виждам, че най-сетне съм й привлякла вниманието.
Цари тишина. Единственият шум е барабаненето на дъжда върху покрива на палатката. Не смея да отворя уста. Не смея да помръдна.
Пък и не съм сигурна, че въобще мога да помръдна!
— И тръгна да катериш планината в тази буря, само и само да ми съобщиш това? — обажда се накрая Джес.
— Ами да!
Тя се обръща и ме поглежда. Лицето й е по-бледо от всякога и някак си объркано, сякаш се съмнява, че някой се опитва да я пързаля.
— И защо? Защо трябваше да го правиш?
— Защото… защото е важно! Защото за мен има огромно значение!
— Никой досега не е правил за мен нещо подобно — изрича тя и автоматично извръща глава, като започва отново да рови нещо в кутията. — Тези порезни рани се нуждаят от някакво антисептично средство.
И започва да пудри краката ми с памучен тампон, а аз се дръпвам лекичко, защото антисептикът прониква право в раните ми.
— Е… вярваш ли ми? — питам накрая. — Вярваш ли сега, че сме сестри?
В продължение на няколко секунди Джес просто седи, вторачена в краката си, опаковани в дебели чорапи и кафяви алпинистки обувки. После вдига глава и оглежда тюркоазените ми сандали с високите токчета, целите раздрани и покрити с кал. После полата ми от „Марк Джейкъбс“. После раздраната ми тениска с пайетите. Накрая погледът й се приковава върху разраненото ми, кървящо лице и двете се поглеждаме в очите.
— Да — изрича накрая. — Вярвам ти!
Три болкоуспокояващи по-късно аз вече се чувствам значително по-добре. Дори не мога да престана да бърборя.
— Знаех си, че сме сестри! — каканижа, докато Джес поставя пластир върху раздраното ми коляно. — Знаех си! Честно да ти кажа, мисля, че съм нещо като ясновидка! Защото съм убедена, че почувствах присъствието ти в планината!
— Мммм — отбелязва само Джес и подбелва очи.
— А другото важно нещо е, че започвам доста да приличам на теб! Например, мисля, че няма да е зле да се подстрижа като теб! Смятам, че много ще ми ходи. Пък и скалите нещо започнаха да ме интересуват…
— Беки — прекъсва ме сестра ми, — не е задължително да бъдем едни и същи!
— Какво? — стряскам се аз. — Какво искаш да кажеш с това?
— Може би наистина сме сестри — заявява тя, като присяда на краката си. — Но това в никакъв случай не означава, че и двете трябва да ходим с къси коси. Или пък да харесваме скалите. — Взема друг пластир и разкъсва опаковката му.
— Или картофи — добавям, преди да успея да се спра.
— Да, или картофи — съгласява се Джес. Прави кратка пауза и допълва: — Или… дизайнерски червила на безбожни цени, които излизат от мода само след три седмици.
Поглежда ме и не мога да не забележа малкото игриво пламъче в очите й. Зяпвам. Джес да ме би да ме дразни?
— Вероятно си права — отговарям, като се опитвам да запазя безгрижния си глас. — Само защото имаме биологична връзка не означава, че и двете трябва да харесваме досадни гимнастически упражнения със стари бутилки от минерална вода, вместо истински тежести.