— О, Беки! — Гласът на Люк зазвучава доста странно. Или се опитва да не се разхили, или да не се разплаче. — Имаш ли някаква представа какво преживях покрай теб?
— Ами… не — отговарям и прехапвам устни от срам. — Люк, много съжалявам! Аз… не си помислих… не си дадох сметка…
— Както и да е — прекъсва ме той. — Важното е, че вече си в безопасност. Това е единственото, което има значение. Ти си в безопасност и си жива!
По тялото ми пробягват тръпки на вина. Той е толкова мил! През какъв ли ад е трябвало да премине заради мене? И ето че сега е приклещен там, в Кипър… В пристъп на срам аз притискам телефона по-близо до ухото си и прошепвам:
— Люк, връщай се вкъщи! Знам, че там ненавиждаш всичко! Знам, че се чувстваш нещастен. И че всичко е по моя вина! Просто го остави този тъп Нейтън Темпъл и неговия гаден хотел! Измисли си някакво извинение! Можеш да обвиниш мен, ако искаш!
Този път паузата е доста по-продължителна.
— Люк? — обаждам се по едно време озадачена.
— Дааа — отвръща неохотно той. — Точно по този въпрос трябва да ти кажа нещо. Мисля, че е доста възможно… — Не довършва.
— Какво е възможно?
— Ти да си права. А виновният да съм… аз.
Вторачвам се объркано в телефона. Правилно ли чух?
— Бях предубеден — продължава Люк. — Сега, когато опознах Нейтън, осъзнавам, че той е изключително интелигентен човек. Истински гений на търговията! И се разбираме прекрасно!
— Разбирате се прекрасно ли?! Ама… какво стана с онова, дето бил с полицейско досие?
— Аха — засмива се Люк малко сконфузено. — Нейтън ми обясни всичко по този въпрос. Когато въпросното нещо се случило, той просто защитавал свой служител от хотела от някакъв пиян клиент. Както се изрази и самият той, „отишъл малко по-далече“ от приетото. Казва, че било грешка от негова страна. И аз му вярвам.
Пак настъпва пауза. Главата ми пулсира. Нещо не мога да възприема толкова много нови неща.
— Трябва да ти кажа, че в редица отношения той е точно моят тип човек — казва Люк. — Преди няколко вечери например ми разказа как бил основал хотелската си верига. Станало, след като му отказали допуск до някакъв малък хотел, защото не носел вратовръзка. И тогава влязъл в първата кръчма и нахвърлял основните параметри на своя бизнес план за „Велю Мотелс“. И само за една година вече разполагал с двадесет — оборудвани и действащи. Човек не може да не се възхити на подобна енергичност!
— Направо не мога да повярвам — отбелязвам, като разтривам чело. — Значи ти го харесваш!
— Да, наистина го харесвам — отговаря Люк. — И не можеш да си представиш как се държа по време на цялата тази афера с теб! Надали човек би могъл да прояви по-голямо разбиране, отколкото той! Остана цялата нощ буден, редом с мен, и двамата слушахме новините!
Примигвам от срам, когато си представям двамата мъже, напрегнати, по халати, как чакат край телефона. Господи, никога повече няма да изчезвам! Честна дума!
Така де, не че го направих нарочно. Но нали знаете…
— Ами хотелът? — питам аз. — Долнопробен ли е?
— Хотелът е изключително долнопробен — отговаря Люк саркастично. — Обаче ти се оказа права — първокласно долнопробен!
Не мога да сдържа кикота си, който обаче се превръща в шумна прозявка. Божичко, като че ли онези лекарства вече ме хващат!
— Значи… все пак съм била права за всичко — отбелязвам, вече замаяно. — Това се оказа една брилянтна търговска сделка!
— Да, наистина се оказа брилянтна търговска сделка — съгласява се Люк. — Беки, извинявай! — И внезапно гласът му става изключително сериозен. — Оказа се права не само за това, а и… за редица други неща. — Поколебава се и продължава: — Напълно съзнавам, че през последните няколко седмици на теб ти се струпа действително много. Аз се вманиачих по подготовката на офертата с „Аркодас Труп“. И не ти оказах никаква помощ. И въобще не си дадох сметка какъв удар е било за теб завръщането ни в Англия!
Когато думите му успяват да достигнат до съзнанието ми, не знам защо ми звучат някак си познати.
Да не би да е разговарял на тази тема с Джес?
Да не би Джес… да се е застъпила за мен?
Внезапно си давам сметка, че той продължава да говори.
— И още едно нещо — чувам го да казва. — Най-сетне прегледах твоята розова папка — по време на полета насам. И трябва да ти кажа, че идеята ти много ми хареса. Съгласен съм с теб, че трябва да се свържем с Дейвид Невил и да проверим дали пък не иска да си продаде бизнеса!