— Не, не беше глупачка! — Тук тя едва преглъща и добавя: — Аз бях глупачката. Защото ревнувах.
— Ревнувала ли си?! — поглеждам я шокирано аз. Обаче тя не смее да ме погледне в очите.
— Ами да! Появяваш се при мен с този разкошен тен, бляскава, с ангелската си чанта… — Гласът й потреперва. — А пък аз си стоя в тази провинция, приклещена от трите си деца. Ти се появи, преизпълнена с какви ли не истории за твоя вълшебен меден месец, за околосветското ви пътешествие, а аз се почувствах… нищожна.
Вторачвам се невярващо в нея.
— Сузи, ти никога не би могла да бъдеш нищожна! За нищо на света!
— Да де, обаче тогава си мислех така. — Най-сетне вдига поглед към мен и заявява решително: — Когато се оправиш, какво ще кажеш да отскочим някой уикенд до Милано? Само ти и аз. Какво мислиш?
— Ами децата?
— Нищо няма да им стане. Тарки ще се грижи за тях. Можем да го нарочим за закъснял подарък за рождения ми ден!
— Ами онази почивка? — изричам колебливо. — Нали тя ти беше подаръкът?
Известно време Сузи не казва нищо.
— Почивката си беше добре — отговаря накрая. — Но без теб не беше същото. Никой не може да се сравни с теб, Беки!
— Да не би вече да мразиш Лулу? — не мога да се въздържа да не попитам аз.
— Беки! — изкисква се с престорено възмущение приятелката ми. — Разбира се, че не я мразя! Обаче предпочитам теб!
Не мога да се сетя какво да отговоря, затова отново протягам ръка към чашата си. И точно в този момент съзирам някакво малко пакетче на нощното си шкафче.
— Това ти го остави Джес — отговаря на незададения ми въпрос Сузи. — Каза, че можеш да пожелаеш да го изядеш.
Не мога да сдържа усмивката си. Това е ментов кейк „Кендал“.
— Това е нещо като… наша тайна шега — отвръщам аз. — Не мисля, че тя очаква от мен наистина да го изям.
Отново настъпва тишина, нарушавана единствено от далечния звук на количка някъде по коридорите, последван от отварянето и затварянето на двойни врати.
— Значи… ти наистина си имаш сестра — изрича накрая Сузи и веднага усещам копнежа, скрит в гласа й.
В продължение на няколко секунди наблюдавам през сумрака нейното така познато, аристократично, разтревожено, прекрасно лице и накрая казвам:
— Сузи, ти винаги ще бъдеш моя сестра!
И я притискам топло към себе си.
Двадесет и четири
Добре де, ето какво. Всичко е удивително! Всъщност, направо невероятно е! За колко много неща бях убедена, че не ги харесвам, а се… се оказва, че буквално ги обожавам!
Например:
1. Джес.
2. Черният пудинг. (Ако му сложиш повечко кетчуп, става доста вкусен.)
3. Спестовността.
Честна дума, въобще не се шегувам! Да бъдеш пестелив си е направо фантастично! Изпълвате с огромно задоволство! Как така не съм си давала сметка за това по-рано?
Като например вчера — изпратих на Джанис и Мартин пощенска картичка, с която да им благодаря за прекрасните цветя, но вместо да купя, аз я изрязах от кутия от корнфлейкс! На челно място пишеше „Келоге“! Много оригинално, нали?!
Тази идея ми даде Джес. Тя ме учи на толкова много неща сега. Живея при нея, след като ме изписаха от болницата — и тя е направо брилянтна! Отстъпи ми спалнята си, защото до нея има по-малко стъпала, отколкото до стаята за гости, и ми помага да влиза и излизам от банята с моя гипсиран крак, и всеки ден за обяд ми приготвя зеленчукова супа. Даже ще ме научи как да я правя. Защото, ако сложиш леща и… и нещо друго, което в момента не мога да си спомня, се превръща в напълно балансирано ястие, като при това порцията му излиза само 30 пенса.
А после, с парите, които спестяваш от него, можеш да си купиш нещо особено вкусничко, като например домашно приготвените плодови пайове на Елизабет! (Това пък беше моя идея, която дадох на Джес. Нали виждате как си помагаме една на друга?!)
Придвижвам се с накуцване към мивката, внимателно изхвърлям половината от утайката от кафето в боклука, отгоре слагам ново и, както изтъква и Джес, вкусът му си е съвсем нормален. Само дето малко е по-особено, обаче така пестиш страшно много пари!
Ако знаете само колко съм се променила! Най-сетне се превърнах в пестелив и разумен човек. Люк въобще няма да ме познае, когато ме зърне!
— Недей! — вдига поглед към мен Джес. — Това може да се използва!