— Торбичка с отпадъци от лук? — Аууу! Вижте само колко много неща научавам наведнъж! — И как… за какво може да се използва такава торбичка?
— Можеш да я използваш за търкане на кухнята!
— Аха! — светват ми очите. — Ясно!
Веднага си изваждам моето бележниче на пестеливата домакиня и си записвам идеята. Толкова много неща има за учене. Например, знаете ли, че можете да си пръскате цветята в градината, като използвате стара кутия от мляко?
Не че засега имам нужда от подобна пръскалка, но човек никога не знае!
Отправям се към дневната, подпираща се с една ръка върху патерицата, а с другата държа кафеварката.
— Здрасти! — подвиква Сузи и вдига поглед от мястото си на пода. — Какво ще кажеш?
И вдига плаката, който бе оформяла до момента. На него пише „ОСТАВЕТЕ НИ ПРИРОДАТА НА МИРА!“ в яркочервено и синьо, оградено в рамка от удивителни клонки и зеленина.
— Божичко! — вторачвам се възхитено в плаката аз. — Сузи, ама това направо е фантастично! Ти си страхотна художничка! — Вземам от дивана купа с плакати, които Сузи рисува вече няколко дена, и отбелязвам: — Тази кампания има истински късмет, че и ти се включи в нея!
Страхотно е, откакто и Сузи е тук! Точно както в доброто старо време. Тя е отседнала в пансиона на Еди, а за децата вкъщи се грижи Таркуин. За което Сузи отначало се чувстваше много виновна, но това беше само докато майка й не й каза, че веднъж я оставила за цял месец, докато катерела планините в Непал, и това въобще не й е навредило.
Прекарваме си великолепно! Имаме много време на наше разположение — похапваме си и си бъбрим за всичко под слънцето. Понякога само двете, понякога и Джес се присъединява към нас. Като например снощи, когато трите си приготвихме коктейли „Маргарита“ и гледахме филми. Което според мен… се понрави доста на Джес. Въпреки че не знаеше всички песни наизуст както нас.
А после една друга вечер, когато Сузи отиде да навести някаква своя роднина, която живеела на тридесет километра оттук, и двете с Джес бяхме сами. Тя ми показа всичките си камъни и ми разказа за тях. В замяна пък аз й разказах за моите обувки и й нарисувах няколко скици. Мисля, че и двете научихме много една от друга.
— Напротив, кампанията има истински късмет, че ТИ се включи в нея! — отбелязва Сузи и присвива вежди. — Нека погледнем нещата както са си, Беки! Ако не беше ти, тази протестна кампания щеше да се състои само от трима души и едно куче.
— Е, добре де — свивам скромно рамене.
Ала вътрешно съм много доволна за начина, по който се развиват нещата. Отговарям за публичността на протеста още от първия ден, в който излязох от болницата, и досега мога да се похваля със значителен медиен интерес! Самият митинг е този следобед, а тази сутрин най-малко четири местни радиостанции направиха съобщения по този повод и разказаха за проблемите. Местните вестници също отразяват нещата доста активно, а ето че вече се говори дори за някакъв телевизионен екип, който се очаквало да пристигне!
Обаче всичко се дължи на брилянтно стечение на обстоятелствата. Първо на първо, оказа се, че шефът на новините на Радио Къмбрия е Тай Роксли, когото познавам още от Лондон, когато бях финансов журналист. Та той ми даде телефонните номера на всички местни медии, които биха могли да проявят интерес, а снощи пусна по своя канал огромен обзорен репортаж по нашия случай.
Но най-хубавото от всичко е нашата фантастична история за човешкия фактор! Първото нещо, което направих, когато поех нещата в ръце, бе да свикам събрание на групата за защита на околната среда. Всеки от присъстващите трябваше да ми разкаже дори и незначителните неща, които знае за тази местност, дори и да не му се струват особено важни. Оказва се, че преди двадесет години Джим е предложил брак на Елизабет точно на същото поле, което заплашват да унищожат заради някакъв си тъп търговски център!
Затова решихме да направим серия от снимки на същото място. Джим приклекна, точно както бил направил някога, когато предложил брак (само дето всъщност тогава не бил приклекнал, обаче аз го предупредих да си държи устата затворена по този въпрос) и погледна тъжно към обектива. Вестник „Скъли и Когънтуейт Хералд“ я публикува вчера на първата си страница, точно под голямото заглавие „ПОРУГАВАНЕ НА НАЙ-ПРЕКРАСНИТЕ НИ СПОМЕНИ“. Оттогава насам горещата телефонна линия на протестната кампания (тоест мобилният телефон на Робин) не спира да звъни с предложения за различен вид подкрепа!