— Колко време ни остава? — пита Сузи, като се отпуска на коленете си.
— Три часа. Заповядай! — подавам й чаша кафе аз.
— Да бе! — прави лека гримаса тя. — Да не би да е пак от твоето икономично кафе?
— Аха! — вторачвам се отбранително в нея. — Какво не му харесваш? Много си е хубаво даже!
На вратата се звъни и чувам как Джес се запътва с широки крачки към антрето, за да отвори.
— Може да е нов букет цветя — изкисква се Сузи. — От твоя обожател!
Откакто стана онази работа с мен, непрекъснато ме обсипват с букети, като поне половината от тях са от Нейтън Темпъл, придружени от картички, на които пише неща от рода на: „Приемете моите най-дълбоки благодарности!“ или „Благодаря ви за неоценимата подкрепа!“.
Добре де, прав е да ми бъде благодарен. Защото Люк вече се готвеше да тръгва за вкъщи, когато именно аз изтъкнах, че е по-добре да си остане в Кипър и да завърши работата, за която е отишъл там, защото на мен няма да ми стане нищо, тъй като и без това ще остана при Джес. Та той остана. Прибира се едва днес. Самолетът му вероятно се приземява точно в този момент.
Нещо отвътре ми подсказва, че нещата между мен и Люк най-сетне ще се оправят. Вярно, че си имахме своите възходи и падения… преживяхме и множество бури… но отсега нататък ще плаваме само по спокойни води. Защото, първо на първо, аз вече съм нов човек. Превърнах се в зряла, разумна личност. И ще имам същите зрели отношения с Люк. Възнамерявам да обсъждам с него абсолютно всичко. Ще му казвам всичко. И повече никакви идиотски ситуации, когато се оказваме скарани. Защото с него сме отбор!
— Честно да ти кажа, мисля си, че Люк въобще няма да ме познае — отбелязвам, като отпивам замислено от кафето си.
— О, няма начин да не те познае — казва Сузи, като ме оглежда. — Не изглеждаш чак толкова зле. Така де, не че шевовете не са гадни, обаче онази цицина на главата ти вече изглежда доста по-прилично.
— Нямам предвид външно — поправям я аз, — а вътрешно. Аз съм напълно променена личност!
— Така ли? — стряска се не на шега Сузи.
Господи, ама как е възможно хората да не забелязват нищичко?!
— Ами да! Я ме погледни само! Приготвям икономично кафе и организирам протестен поход, ям супа и… всичко останало.
Въобще не съм споменавала на Люк, че организирам протестна кампания. Направо ще изгуби ума и дума, когато зърне съпругата си, превърнала се в общественичка! Ще бъде много впечатлен, сигурна съм!
— Беки? — прекъсва ни гласът на Джес и двете вдигаме глава. Зърваме я застанала на прага с доста странно изражение на лицето. — Имам нещо за теб. Едни алпинисти се връщат току-що от Скъли Пайк и… са намерили това.
Буквално подскачам от изумление, когато я виждам как измъква иззад гърба си чанта от телешка кожа, с ръчно изрисувам ангел.
Моята ангелска чанта!
Мислех си, че никога повече няма да я видя.
— О, боже! — чувам Сузи да ахва.
Взирам се в чантата, без да мога да кажа каквото и да било. Вярно, че е малко опърпана и близо до дръжката се вижда някаква дълбок прорез, но като изключим това, тя си изглежда почти по същия начин, както си беше. Ангелът си е съвсем същият. И проблясващият надпис „Гейбриъл“ също.
— Изглежда ми наред — отбелязва Джес, като я върти в ръце. — Сигурно се е понамокрила малко и като гледам, се е по-раздърпала, но иначе нищо й няма. Заповядай! — И ми я подава тържествено.
Обаче аз не съм в състояние да се помръдна. Не мога да я поема от ръцете й.
— Беки? — оглежда ме леко разтревожена Джес. — Заповядай! — Бутва чантата към мен, обаче аз се отдръпвам като попарена.
— Не я искам — изричам накрая и извръщам поглед. — Тази чанта едва не съсипа брака ми. Още от мига, в който я купих, всичко се обърна с главата надолу. Мисля, че е прокълната.
— Прокълната ли? — изумява се Джес и двете със Сузи си разменят погледи.
— Беки, чантата не е прокълната — обръща се към мен Сузи. — Това си е фантастична чанта! Всички на света искат да имат чанта „Ейнджъл“!
— Не и аз. Вече не искам. На мен ми донесе само неприятности. — Поглеждам първо едната, после другата и започвам да се чувствам почти като мъдрец. — Знаете ли, последните няколко дена ме научиха на много неща. Успях да видя живота си под нов ъгъл. И ако трябва да направя избор между брака си и една фантастична чанта, то… — Разпервам драматично ръце и завършвам: — Ще избера брака!