— Аууу! — изумява се Сузи. — Ама ти наистина си се променила! Извинявай! — добавя неловко, когато зърва лицето ми.
Абе тя за каква ме мисли наистина? При всички положения щях да избера брака, разбира се!
Или поне съм… доста сигурна, че щеше да бъде така.
— И тогава какво ще правиш с нея? — пита Джес. — Ще я продадеш ли?
— Можеш да я дариш на някой музей — възкликва вдъхновено Сузи. — С надпис: „От колекцията на Ребека Брандън“.
— Мисля, че имам по-добра идея — отбелязвам хитро аз. — Може да бъде включена като звездата на днешната томбола! — Ухилвам им се и добавям: — И ще извъртим нещата така, че да я спечели Кели!
Към един часа следобед в къщата гъмжи от народ. Хората са се събрали за последни уточнения и атмосферата е просто удивителна. Двете с Джес раздаваме купички със зеленчукова супа, а Сузи в момента показва всичките си плакати на Робин и навсякъде царят суматоха и весели разговори.
Господи, ама как досега не съм се сещала да се включа в протестна кампания?! Та това е най-хубавото нещо в целия свят!
— Не е ли вълнуващо? — възкликва Кели, като се приближава към нас с купа със супа в ръка. Облечена е в камуфлажни панталони цвят каки и тениска, на която с маркер е написано: „Долу ръцете от нашата земя!“
— Направо е велико! — ухилвам й се аз. — Е, купи ли си билет за томболата довечера?
— Ами да, как няма да си купя! Даже цели десет си взех!
— Ето ти и този — подавам й аз нехайно билет с номер 501. — Имам някакво хубаво предчувствие точно за него.
— Така ли? — поема го тя и го пъхва в джоба на панталоните си. — Много ти благодаря, Беки!
Аз се усмихвам най-невинно и отпивам от супата си.
— Как изглежда магазинът? — питам накрая.
— Направо е фантастичен! — блясват очите й. — Навсякъде сме сложили балони с хелий, панделки, има вино с мехурчета и много безплатни подаръци…
— Партито ще мине великолепно! Нали така, Джес? — добавям, когато я виждам да минава покрай мен с тенджера супа. — Имам предвид събитието в магазина на Джим.
— О, да — кимва тя. — Сигурно. — И свива примирено рамене, а може би по-скоро неодобрително, след което излива нов черпак супа в купата на Кели.
Да де, ама мен не може да ме заблуди с тази своя реакция.
Така де, нали сме сестри!
— Интересна работа как се намери спонсор да субсидира партито! — отбелязвам аз по посока на Кели. — Не мислиш ли, че е много странно?
— Направо невероятно! — ококорва се момичето. — Хиляда паунда ей така, от нищото! Направо не можахме да повярваме!
— Да, невероятно наистина — намесва се Джес с леко смръщена физиономия.
— Странно обаче защо спонсорът държи да остане анонимен — допълвам аз, като си сипвам допълнително супа. — Робин ми каза, че били абсолютно непреклонни по този въпрос.
— Да — отбелязва Джес и тилът й се изчервява. — И аз така чух.
— Човек би си помислил, че спонсорът ще иска нещо в замяна — разсъждава на глас Кели. — Така де, имам предвид поне благодарност за щедростта!
— Съгласна съм с теб. Спонсорите обикновено си умират за благодарности. — Правя пауза, след което добавям нехайно: — Ти какво ще кажеш, Джес?
— Може би — отговаря тя и започва да подрежда празните купи на подноса си. — Но аз съм последният човек, който разбира от такива неща.
— Вероятно е така — кимвам и се опитвам да скрия усмивката си. — Страхотна супа, между другото!
— Внимание, хора! — удря по масата Джим и всички разговори затихват. — Просто искам да ви напомня, че празникът на нашия селски магазин започва в пет часа, веднага след протестния митинг. Всички са добре дошли да наминат и да похарчат толкова, колкото могат да си позволят! Дори и ти, Еди!
И посочва към Еди, а цялата стая избухва в смях.
— Всеки, който похарчи повече от двадесет паунда, ще получи безплатен подарък — добавя Джим. — А напитките са безплатни за всички!
— Това вече се казва приказка! — провиква се белокосият старец и предизвиква нова вълна от бурен смях.
— Беки? — достига до ухото ми гласът на Сузи. — Телефонен разговор за теб! Люк се обажда!
Втурвам се, доколкото ми е възможно към кухнята и все така ухилена широко грабвам слушалката.
— Люк! Здрасти! Къде си, скъпи? На аерогарата ли?
— Не, вече съм в колата.
— Това е страхотно! — изричам с леко треперлив глас. — И кога ще можеш да стигнеш при нас? Тук стават толкова много неща! Ще ти дам точни указания къде ще бъдем…