— Напълно! — изписквам, обаче гласът ми е две октави по-висок от обичайното. — Само един бърз въпрос. Ние протестираме срещу Търговска верига „Мейбел“, нали така?
— Точно така.
— И това няма нищо общо с „Аркодас Груп“, нали?
— Всъщност има — поглежда ме изненадано той. — „Мейбел“ е собственост на „Аркодас Груп“. Ти не го ли знаеше?
Отварям уста, обаче нищо не успявам да кажа.
Като че ли ще припадна.
Значи току-що съм оркестрирала огромна медийна кампания срещу най-новия и най-важен клиент на Люк. Аз. Неговата съпруга.
— Мръсни копелета! — отбелязва бойко Робин. — Знаете ли какво разбрах днес? Че изпращат своята агенция за връзки с обществеността да се разправя с нас! Някакви големи клечки от Лондон. И специално за целта са докарали със самолета си най-голямата клечка. Поне така разбрах!
О, господи! Няма да мога да се справя с всичко това!
Какво ще правя сега? Какво?
Трябва да се отдръпна. Да, точно така. Ще трябва да кажа на всички, при това още сега, че се отдръпвам и че се дистанцирам от цялата тази работа.
— Мислят си, че ние сме някакви дребни риби — продължава Робин, а очите му светят застрашително. — Мислят си, че нямаме никакви ресурси. Обаче ние имаме страстта си! Ние имаме вярата си! И преди всичко… — Тук се обръща към мен. — Имаме Беки!
— Какво?! — подскачам паникьосано, когато всички се обръщат към мен и започват бурно да ме аплодират. — Не, моля ви се! Наистина… Аз… нямам нищо общо с това…
— Не бъди толкова скромна, Беки! — възкликва Робин. — Ти трансформира целия ни протест! Ако не беше ти, нищо от всички тези неща нямаше да се случи!
— Не казвай такова нещо! — ахвам ужасено. — Искам да кажа… че просто държа да се отдръпна. Всъщност… — Тук едва успявам да преглътна. — Всъщност трябва да ви кажа нещо…
Хайде де! Просто им кажи!
Улавям топлия поглед на Джим и извръщам глава. Господи, няма да бъде лесно.
— Чакай малко! — достига зад мен треперещ глас. Оглеждам се изненадано и виждам как Джес се приближава към мен. — Преди да кажеш каквото и да било, бих искала аз да кажа нещо!
И когато тя се приближава и застава до мен, цялата стая потъва в напрегната тишина. Джес вдига гордо брадичка и поглежда тълпата право в очите.
— Много от вас ме чуха онази вечер да казвам на Беки, че ние не сме сестри. Много от вас ме чуха да я… отричам. Е, оказва се, че ние наистина сме сестри! — Прави пауза и по бузите й избива лека руменина. — Но дори и да не бяхме такива… Дори и да не бяхме… — Тук оглежда стаята със заплашителна физиономия и завършва: — За мен щеше да бъде чест да познавам Беки и да я смятам за своя приятелка!
— Браво! — провиква се дрезгаво Джим.
— А отиването днес на този митинг… с всички вас… и с моята сестра… — Джес сплита ръка в моята. — … е един от най-гордите мигове в моя живот!
В стаята се възцарява пълно мълчание.
— Извинявай, Беки — обръща се към мен Джес, — какво искаше да ни кажеш?
— Ами… аз… — изричам немощно. — Просто исках да кажа… Да ги разбием!
Мис Джесика Бъртрам
Хил Райз № 12
Скъли
Къмбрия
12 юни 2003 г.
Скъпа мис Бъртрам,
Днес с изненада забелязах, че от Вашата сметка е изтеглена значителната сума от хиляда британски паунда.
Тъй като подобна трансакция е крайно необичайна за Вашата банкова сметка, позволявам си да се свържа с Вас, за да се уверя, че не е допусната грешка.
Двадесет и пет
— Оставете земята ни на мира! — реве Робин във високоговорителя си.
— Вън! Вън! Вън! — ревем ние останалите и аз се ухилвам превъзбудено на Джес. Ако изобщо съм имала някога съмнения дали постъпвам правилно, всички те отдавна са се изпарили.
Човек трябва просто да се огледа наоколо. Трябва да види с очите си какво се канят да съсипят. Ние стоим на Пайпър Хил — и това е най-удивителното природно кътче, което някога съм виждала! На върха има едно дърво, сред тревата растат полски цветя, а вече успях да видя и шест пеперуди. И въобще не ми пука дали „Аркодас Труп“ са клиенти на Люк или не. Как имат наглостта да строят търговски център върху тази красота?! Особено някакъв тъп център, в който дори няма филиал на „Спейс НК“!