— Не, не в това е въпросът!
— Ако твоят екип си беше свършил работата, сега нямаше да сме тук и на мен нямаше да ми се налага да спасявам положението — отговаря ми той, после се привежда и се провиква към Гари, който вече раздава брошури на тълпата: — Гари, изпрати хората от „Аркодас“ по колите им, става ли? Кажи им, че ще остана още малко за допълнителни преговори.
Гари кимва и ми махва весело, обаче аз решавам да го игнорирам. Все още съм им бясна и на двамата.
— И къде ще строят все пак този търговски център? — питам аз, докато наблюдавам радостната тълпа. Кели и Джес се прегръщат, Джим тупа Робин по гърба, а Еди и Лорна размахват розовите си перуки във въздуха.
— Защо?
— Може пък да реша да отида ида протестирам и там! Може пък да реша да тръгна по стъпките на „Аркодас Груп“ и да им създавам неприятности! Да те държа непрекъснато на нокти!
— Може би — изрича Люк с кисела усмивка. — Беки, много съжалявам! Но все пак трябва да си върша работата!
— Да, знам. Предполагам, че знам… Но си мислех, че допринасям за някаква промяна… Мислех си, че наистина съм постигнала нещо… — Въздъхвам мрачно. — А се оказва, че всичко е било напразно!
— Напразно ли?! — слисва се Люк. — Беки, погледни само какво си постигнала тук! — и обхваща с жест тълпата. — Погледни само всичките тези хора! Разбрах всичко за начина, по който си трансформирала цялата кампания. Да не говорим пък за хората в селото… и онова парти в магазина, което ще правите… Трябва да се гордееш със себе си! Знаеш ли, че те наричат Беки Урагана?
— Да бе, защото откъдето мина, съсипвам всичко.
Люк се вторачва в мен с необичайно сериозна физиономия. Очите му са топли и тъмни.
— Напротив, защото откъдето минеш, събуждаш хората за живот! Всички, до които се докоснеш! — Взема ръката ми, вторачва се в нея и добавя: — Не бъди като Джес. Бъди като себе си!
— Но нали каза… — започвам и се спирам.
— Какво?
О, господи! Нали щях да се държа като горд и зрял човек и нямаше да споменавам за това. Обаче просто не мога да се въздържа.
— Чух те, когато говорехте с Джес — смотолевям накрая. — Когато тя ни беше на гости. Чухте да й казваш, че… че с мен е трудно да се живее.
— Да, с теб действително е трудно да се живее — съгласява се спокойно Люк.
Втренчвам се в него, а в гърлото ми се събира пак буца.
— Но също така е доста освежаващо. И вълнуващо. И забавно. И това е единственото нещо, което искам да правя. Защото, ако беше лесно, щеше да бъде досадно. — Докосва бузата ми и допълва: — Животът с теб е истинско приключение, Беки!
— Беки! — вика Сузи отдолу. — Партито започва! Здрасти, Люк!
— Ела! — придърпва ме Люк и ме целува. — Хайде да слизаме от тази платформа тук. — Силните му пръсти се вплитат в моите и аз го стисвам в отговор.
— Между другото, какво имаше предвид, когато преди малко ми каза, че си станала пестелива? — пита, докато ми помага да сляза по стълбите. — Шега ли беше това или…
— О, не! Наистина станах пестелива! Джес ме научи! Тя е като Йода!
— И на какво точно те научи? — пита Люк с леко разтревожена физиономия.
— Например как да си правя пръскачка за градинските цветя от стара кутия от прясно мляко — изричам гордо. — Както и опаковъчна хартия от стари торбички. Освен това, че човек винаги трябва да надписва картичките с молив, за да може получателят им да изтрие посланието ти и отново да ги използва. Така се пестят цели деветдесет пенса!
Люк се вторачва в мен и дълго време не казва нищо.
— Мисля, че е крайно време да си те прибера в Лондон — отсича накрая. После продължаваме да слизаме по стълбите, а той държи патерицата ми. — Между другото, обади се Дани.
— Дани се обади?! — изписквам радостно аз и пропускам последното стъпало на стълбата. Строполявам се на тревата и светът отново се завихря около главата ми.
— Олеле! — сграбчвам здраво Люк. — Прилошава ми!
— Добре ли си? — пита уплашено Люк. — От сътресението ли е? Не трябва да се качваш по никакви стълби…
— Всичко е наред — отговарям леко задъхана. — Просто ще приседна.
— Боже, и аз непрекъснато бях в подобно състояние — отбелязва Сузи, минавайки покрай нас. — Когато бях бременна, разбира се.
Главата ми се изпразва.
Поглеждам стреснато Люк. Той изглежда не по-малко шашнат от мен.
Не, не е възможно… Не бих могла…