Неочаквано вниманието ми е привлечено от нещо, движещо се в съседната градина — Том Уебстър. Облечен е в дънки и с тениска, на която се мъдри надпис: „Жена ми ме напусна и единственото, с което разполагам, е тази раз дърпана тениска“, и с очевидни усилия се мъчи да премести най-голямото парче дърво, което някога съм зървала.
Господи! Ама той изглежда като пълен дивак!
— Може и да не е така — чувам гласа на Люк зад себе си. — Може и да греша.
— Не, не грешиш — обръщам се отчаяно към него аз. — Сигурно е точно това. Какво друго би могло да бъде?!
— Как да ти кажа… По-добре засега не мисли за това. Хайде! Утре е кръщенето! Нали искаш да видиш Сузи?
— Да, наистина! — възкликвам и настроението ми постепенно се връща. — Точно така!
Люк е прав. Може би днешният ден наистина не протича според предварително начертания ми план — обаче утре ще бъде фантастично. Отново ще видя Сузи — моята най-добра, най-близка приятелка в целия свят. Направо не знам как ще дочакам до утре!
Пет
За място на кръщенето на близнаците бе определен домът на родителите на Сузи в Хампшир, където тя и семейството й се бе преместило временно, докато тече ремонтът на източното крило на замъка на Таркуин в Шотландия. Можели са да използват и къщата му в Пемброкшир, но точно сега в нея живеел някакъв техен далечен братовчед. А пък къщата му в Съсекс се използвала за снимки на някакъв филм по роман на Джейн Остин.
Такова е семейството на моята приятелка Сузи. Всеки от тях разполага с по няколко къщи. От друга страна обаче, никой от тях не разполага с модерен душ.
Докато колата минава по хрускащия чакъл на познатата алея пред къщата им, аз едва сдържам вълнението си.
— По-бързо! — подканям Люк, който точно в този момент паркира колата. Още не е изключил двигателя, обаче аз вече съм отворила вратата и спринтирам към централния вход. Сега, когато вече съм тук, нямам търпение да зърна Сузи!
Тежката входна врата е отворена. Бутвам я внимателно. Пред очите ми се открива огромното фоайе, цялото украсено с най-фантастичната цветна аранжировка от лилии. Двама сервитьори крачат важно с подноси, върху които блестят кристални чаши с шампанско. Върху античния фотьойл край камината е захвърлено седло. Както виждам, тук нищо не се е променило.
Сервитьорите изчезват по коридора и аз оставам сама. Правя няколко крачки по старите каменни плочи и усещам как по гръбнака ми пропълзяват тръпки. Ами ако и Сузи се отдръпне от мен така, както сториха родителите ми? Ами ако и тя е станала неузнаваема?
Точно в този момент аз подскачам, защото я зървам през една отворена врата, която гледа към гостната. Русата й коса е вдигната на стегнато кокче. Облечена е в разкошна рокля с цветни мотиви. В скута си държи миниатюрно бебче, накипрено с дълга роба за кръщене. Ауу! Това сигурно е един от близнаците!
Близо до нея стои Таркуин, който държи още едно бебе, също в роба за кръщене. И въпреки че той е облечен в най-старомодния костюм в света, удивителното е, че изглежда изключително добре. Не толкова… дървеняшки, както изглеждаше някога. Нищо чудно Таркуин да се окаже от онези хора, които с напредването на възрастта се разхубавяват все повече и повече. Когато стане на петдесет, вероятно ще прилича на секс символ!
Русокосо, току-що проходило хлапе, е сграбчило крака му. По едно време бащата хваща нежно пръстчетата на детето си и изрича търпеливо:
— Ърни!
Ърни! Изпадам в шок. Моят кръщелник Ърнест? Ама последния път, когато го видях, той беше дребосъчно бебенце!
— Уилфи прилича на момиче — казва Сузи на Таркуин и присвива чело по така познатия ми начин. — А Клементайн — на момче!
— Сладка моя, и двамата изглеждат точно като бебета в кръщелни роби! — отговаря нежно Таркуин.
— Ами ако и двамата се окажат хомосексуални?! — вдига разтревожен поглед към него Сузи. — Ами ако хормоните им са се смесили, докато са били в утробата ми?!
— Всичко им е наред, не се тревожи!
Чувствам се абсурдно притеснена, като клеча до вратата и ги слушам. Не искам да им прекъсвам разговора. Толкова много ми приличат на семейство. Всъщност, те са семейство.
— Колко е часът? — Сузи се опитва да погледне часовника си, но точно в този момент Ърни решава да сграбчи нейната ръка и да се настани в скута й. — Ърни, миличък, трябва да си оправя червилото! Пусна ръката на мама… Хайде, добро момче! Можеш ли да го задържиш за секунда, Тарки?