— Само първо да видя къде да оставя Клементайн. — И Таркуин започва да се озърта, за да провери дали пък по някакво чудо в стаята не се е материализирало детско креватче.
— Аз ще я взема — обаждам се накрая аз и усещам, че всеки момент ще се разрева.
Настъпва тишина. Сузи се извърта рязко.
— Беки? — Зърва ме и очите й се уголемяват като палачинки. — Беки?!
— Ние се върнахме! — засмивам се, треперейки. — Изненада!
— О, боже! О, господи!
Сузи пъхва бебето в ръцете на Таркуин, който мъжествено и изключително факирски се справя и с двете пеленачета. Приятелката ми се втурва към мен и се хвърля на врата ми.
— Беки! Госпожо Брандън!
— Госпожо Клийт-Стюарт! — възкликвам в отговор аз и усещам, че сълзите вече мокрят очите ми. Знаех си, че Сузи не се е променила. Знаех си!
— Направо не мога да повярвам, че сте се върнали! — пищи Сузи и лицето й сияе. — Разкажи ми всичко за вашия меден месец! Разкажи ми за всяко едно… — Внезапно млъква, вторачва се в чантата ми и прошепва: — Господи! Ама това истинска ангелска чанта ли е?!
Ха! Виждате ли сега! Който си знае, си знае!
— Естествено, че е истинска — отговарям и я премятам небрежно на другото си рамо. — Просто един малък сувенир от Милано. Въпреки че… не бих споменавала за нея пред Люк, ако ме разбираш! — Последното го изричам с по-тих глас. — Не бих казала, че той е наясно с нейната стойност.
— Беки! — възкликва Сузи наполовина одобрително, наполовина укорително. — Та той е твой съпруг!
— Именно! — Поглеждам я в очите и двете започваме да се кискаме.
Господи, точно като в доброто старо време!
— Е, как е семейният живот? — пита Сузи.
— Перфектен! — въздъхвам щастливо аз. — Истинско блаженство. Е, нали знаеш… Като младоженци на меден месец!
— На нашия меден месец аз бях бременна — отбелязва с лека тъга Сузи. Протяга ръка и погалва моята ангелска чанта. — Даже нямах представа, че ще ходите в Милано! Къде на друго място ходихте?
— Ходихме навсякъде! Обиколихме целия свят!
— Видяхте ли древния параклис в Махакала? — достига до мен нечий гръмовен глас. Извъртам се и виждам майката на Сузи — Каролайн, която точно в този момент влиза в стаята. Облечена е в най-странната рокля, която някога съм зървала — нещо, изработено от платно в граховозелено.
— Да! — отговарям самодоволно. — Бяхме и там!
Именно Каролайн беше човекът, който ми подсказа идеята за обиколка на света — когато сподели с мен, че най-добрата й приятелка била някаква боливийска селянка.
— А древния град на инките Олантайтамбо?
— Даже отседнахме там!
Очите на Каролайн светват, с което ми подсказва, че съм си взела изпита, а аз пък се изпълвам със заслужената гордост на страстния пътешественик! Няма смисъл да добавям, че преспахме в петзвездния хотел.
— Току-що се видях с викария — обръща се Каролайн към Сузи. — Наговори ми някакви глупости за топла вода за кръщелния котел. А категорично му отказах. Малко студена вода ще се отрази много добре на тези двама малчугани!
— Мамо! — изписква Сузи. — Аз специално помолих за топлата вода! Та те са все още много мънички!
— Глупости! — изгърмява гласът на майка й. — На тяхната възраст ти вече плуваше в езерото! А на шест месеца вече се катереше с мен по хълмовете на Цодила в Ботсуана. Доколкото си спомням, на нито едно от споменатите места не разполагахме с топла вода!
Приятелката ми ме поглежда отчаяно, а аз й се ухилвам съчувствено. После казва:
— Като че ли трябва да тръгвам. А с теб, Беки, ще се видим по-късно. Нали ще поостанете няколко дена?
— За нас ще бъде удоволствие — отговарям, преизпълнена от щастие.
— Боже, на всяка цена трябва да се видя с Лулу! — допълва тя, вече на прага на вратата.
— Кой е този Лулу? — провиквам се след нея, обаче тя не ме чува.
Няма значение. И без това скоро ще разбера. Сигурно е някой нов кон.
Заварвам Люк навън, където между къщата и църквата е разпънат килим с тента отгоре, точно както беше на сватбата на Сузи. Когато тръгваме по килима, носталгията ме завладява от само себе си. Именно тук за първи път стана въпрос за нашата сватба, макар и по доста заобиколен начин. И после Люк ми направи великото предложение.
А ето ни сега отново тук, женени почти от година!