Чувам зад нас нечии стъпки и се обръщам. Към нас тича Таркуин, придържащ в скута си едно бебе.
— Здрасти, Тарки! — поздравявам го аз, когато той се изравнява с нас. — Е, кой от двамата близнаци е това?
— Това е Клементайн! — изрича гордият баща и погледът му светва. — Нашата малка Клеми!
Разглеждам внимателно бебето и полагам максимални усилия да скрия изненадата си. По дяволите! Сузи е напълно права. Момиченцето действително прилича повече на момче!
— Много е красива! — побързвам да възкликна. — Направо божествена!
Опитвам се да измисля нещо, което би подчертало именно женските й качества, когато над главата си долавям някакъв странен звук. Нещо като приближаващ се хеликоптер. Звукът се усилва все повече и повече. И ето че за мое огромно изумление, от небето над нас се приближава огромен черен хеликоптер. Даже… се приземява на поляната зад къщата.
— Имате ли някой приятел с хеликоптер? — обръщам се шашната аз към Таркуин.
— Ами… всъщност, хеликоптерът е мой — отговаря срамежливо младият баща. — Дадох го на един приятел да направи кръгче.
Таркуин притежава и хеликоптер!?
Добре де, не е ли логично да си помислиш, че човек с един милион къщи и хеликоптер не би могъл да си позволи по-хубав, най-вече нов костюм?!
Но ето че вече пристигаме пред църквата, в която бъка от гости. Двамата с Люк се вмъкваме в едно празно местенце отзад и аз се оглеждам, за да потърся роднините на Сузи. Ето го там бащата на Таркуин, облечен в тъмносив смокинг, а до него е и Фенела — сестра му. Облечена е в синьо и пищи възбудено на някакво момиче с руса коса, което не познавам.
— Коя е онази, Агнес? — достига зад мен писклив глас. Обръщам се и виждам жена с побеляла коса и гигантска брошка с рубин да се взира през лорнета си във въпросното русо момиче.
— Това е Фенела, скъпа! — казва жената в зелено, седнала до нея.
— Нямам предвид Фенела! Нея я познавам! Онази, другата, с която Фенела разговаря — коя е?
— Да не би да имаш предвид Лулу? Това е Лулу Хедърингтън.
Вдигам изненадано поглед. Значи Лулу не е кон. Значи тя е жена.
Този път я оглеждам далеч по-внимателно. Всъщност, първоначалното ми предположение е донякъде вярно — тя и без това си прилича на кон. Много е слаба и кльощава, точно като Сузи, и носи розов костюм от туид. Точно в този момент тя се смее на нещо, което Фенела й е казала — точно така! Усмивката й също е конска — излага на показ и зъбите, и венците й.
— Тя е една от кръстниците — добавя зад мен Агнес. — Страхотно момиче, казвам ти! И е най-добрата приятелка на Сюзън.
Какво?!
Оставам като гръмната. Ама това е истински абсурд! Аз съм най-добрата приятелка на Сузи! И всички отлично го знаят.
— Лулу пристигна да живее в селото преди шест месеца и оттогава насам двете са направо неразделни! — продължава обясненията си Агнес. — Виждаме ги да яздят заедно всеки божи ден. Двете с нашата скъпа Сюзън толкова си приличат! Виж ги само една до друга — колко са сладки!
В предната част на църквата се е появила Сузи, носеща скъпия си Уилфрид. Вярно, сега като ги гледам, между нея и Лулу като че ли има някаква прилика. Макар и доста повърхностна. И двете са високи и руси. И двете са вдигнали косата си на идентични кокчета. Сузи разговаря с Лулу, а цялото й лице сияе и точно когато ги наблюдавам, двете едновременно избухват в смях.
— Освен това двете имат толкова много общи неща помежду си. — Гласът на Агнес пронизва въздуха зад мен. — Като вземеш конете и децата… двете са си от голяма помощ една на друга.
— Всяко момиче се нуждае от най-добра приятелка — изрича поучително другата жена.
Двете млъкват, защото точно в този момент се чуват първите акорди на органа. Паството се изправя и аз, заедно с останалите, се присягам към молитвеника пред мен. Обаче не виждам нито думица. Отвътре сърцето ми тупти така, че ще се пръсне.
Тези хора зад мен сигурно нещо не са разбрали. Не това момиче там е най-добрата приятелка на Сузи! Аз съм нейната най-добра приятелка!
След края на службата всички се насочваме обратно към къщата, където във фоайето вече свири струнен квартет и е пълно със сервитьори, циркулиращи навсякъде с напитки на подносите си. Люк автоматично бива приклещен от някакъв приятел на Таркуин, който го познава по делова линия, така че аз се отдръпвам и оставам съвсем сама, за да си размишлявам на воля над чутото в църквата.