Тайната ми надежда обаче е, че тази идея ще сработи и когато съм с обувки с десетсантиметрови тънки токчета.
Чандра ми оправя ръцете и продължава напред. Аз затварям очи и се оставям на слънчевите лъчи да се погрижат за тена ми. Така, както си седя тук, на този хълм, в средата на нищото, се чувствам невероятно пречистена и спокойна! Не само Люк е този, който претърпя промяна през последните десет месеца. Аз също се промених. Израснах. Приоритетите ми също се промениха. Всъщност, превърнах се в коренно различен човек. Така де, вижте ме сега как играя йога в този център за духовно уединение! Някогашните ми приятели сто на сто няма да ме познаят!
По знак, даден от Чандра, всички преминаваме в поза ваджрасана. От мястото, където се намирам, виждам някакъв старец от Шри Ланка, който върви към Чандра с две раздърпани торби. Двамата провеждат кратък разговор, през което време Чандра не спира да клати глава, а накрая старецът се оттегля унило по обраслия с храсталаци склон. Щом се уверява, че човекът е достатъчно далече и няма да ни чуе, учителят ни по йога се обръща към групата и подбелва очи с досада.
— Някакъв търговец. Пита дали някой от вас се интересува от скъпоценни камъни. Огърлици, евтини гривнички, такива работи. Казах му, че вашите мисли са концентрирани върху по-висши неща.
Хората около мен поклащат невярващо глава. А една жена с дълга червена коса изглежда даже обидена.
— Ама той сляп ли е, та да не вижда, че сме в разгара на медитацията си?! — изтъква възмутено тя.
— Той не е в състояние да проумее вашата духовна отдаденост — отбелязва Чандра и оглежда сериозно групата ни. — Със същото отношение ще се сблъскате и във външния свят. Надали ще са много онези, които ще разберат, че медитацията е храна за душата ви. И че нямате никаква нужда от… от сапфирени гривни!
Няколко човека кимат в знак на съгласие.
— Някакъв си аквамаринен медальон с платинена верижка! — махва пренебрежително с ръка Чандра. — И може ли той да се сравни с блясъка на вътрешното просветление?!
Аквамаринен медальон ли? Аквамарин ли каза той?
Аууу! Питам се колко ли ще…
Така де, не че ме интересува кой знае колко. Очевидно не. Просто онзи ден зърнах някакви аквамарини в един магазин. Ей така, от научен интерес.
Погледът ми се плъзга лежерно към отдалечаващата се фигура на стария търговец.
— Имало по три карата, имало от пет карата — все това повтаряше горкият! — продължава невъзмутимо Чандра. — И всичко било на половин цена. Ха! Казвам му аз, че моите хора не се интересуват от такива работи, ама той…
На половин цена ли?! Петкаратови аквамарини на половин цена?!
Стига вече! Престани! Чандра е напълно прав. Разбира се, че не ме интересуват някакви си глупави аквамаринени камъни! Как пък не! Сега съм потънала в духовното си просветление!
Пък и онзи старец вече почти се стопи. Сега е само миниатюрна точица на върха на хълма. И само след минута ще е изчезнал.
— А сега — усмихва се Чандра, — поза халасана. Беки, би ли ни показала, ако обичаш?
— Разбира се! — усмихвам се в отговор аз и се подготвям да заема съответната поза на килимчето си.
Обаче нещо не е наред. Нещо не го усещам онова предишно задоволство. Въобще не се чувствам в покой. Някъде вътре в душата ми се надига едно странно чувство, което изтиква назад всичко останало. Изтиква го — и край! И става все по-силно и по-силно… и неустоимо…
И внезапно си давам сметка, че не издържам повече. И преди да разбера какво става, се втурвам по боси крака колкото сили имам — напред и нагоре, за да достигна онази миниатюрна фигурка на хълма. Дробовете ми горят, краката ми се охлузват, а слънцето прежуря незащитената ми от нищо глава, обаче аз не спирам! О, не! Не спирам чак до билото. Едва тогава се заковавам на място, едва поемайки си въздух.
Две
Направо не мога да повярвам! Няма го! Къде успя да изчезне този човек, за бога?!
Стоя така няколко секунди, като се опитвам да дойда на себе си, а междувременно се оглеждам във всички посоки. Жалко — ни следа от стареца.
Накрая, увесила нос, аз се обръщам и тръгвам обратно по склона, за да се върна при групата. Когато се приближавам, осъзнавам, че всички крещят и ми махат възторжено. Божичко! Май загазих!