— Здравейте на всички! — извиквам весело. — Аз съм… Беки Белята! — И започвам да клатя смешно глава. — Хайде всички да кажем сега: „Здравей, Беки Белята!“
Гробна тишина.
— Ами къде ми е бонбончето? — обажда се едно дребно момиченце.
— Амииии…
Бръквам в чантата си, обаче вътре няма никакво бонбонче, освен билковите таблетки за пришиване, които си купих, за да се справя по-лесно с дългия полет. С портокалов вкус.
Дали пък…
Не. Глупости.
— По-късно ще го получиш! — отсичам делово аз. — Всички трябва да бъдат мирни и кротки и едва тогава ще си получите бонбончетата!
— Този клоун е фалшив! — отсича момченце в костюмче на „Ралф Лорен“.
— Аз не съм фалшива! — извисявам глас, пълен с негодувание. — Вижте! Хммм…
Бързо закривам лицето си с ръце, свалям ги бързо и изревавам:
— Бау!
— Ние не сме бебета! — изрича презрително момченцето. — Искаме истински фокуси!
— А защо да не взема да ви изпея една хубавичка песничка? — изричам успокоително. — Зайченцето бяло…
— Направи ни фокус! — изпищява едно момиченце.
— Искаме фокуси! — приглася момченцето.
— ИСКАМЕ — ФОКУСИ! ИСКАМЕ — ФОКУСИ!
Боже господи! Ама те вече го напяват! А момченцата удрят по пода с юмручета! Всеки момент пак ще станат и ще започнат да се налагат като подивели, фокус… фокус… Мисълта ми се стрелка хаотично… Знам ли някакъв фокус?
— Добре де! — извиквам отчаяно. — Ще ви направя един фокус! Гледайте!
Разтварям рязко ръце, извивам ги назад и се извъртам колкото ми е възможно повече.
После разкопчавам сутиена си, като се опитвам да си спомня какъв цвят беше.
Ах, да! Днес съм с яркорозовия с панделчиците. Чудничко!
В стаята се е възцарила напрегната тишина.
— Ама ти какво правиш? — пита момиченце с огромни очи.
— Почакай и ще видиш!
Като се старая да поддържам назрялата тайнственост, аз измъквам дискретно едната презрамка на сутиена си през едната ръка, а после другата — през другата. Децата не отлепят погледи от мен.
Сега, когато успях да си възвърна самоувереността, смятам, че май се справям доста добре със задачата. Направо съм родена за фокусник!
— Наблюдавайте внимателно! — изричам с тържествен глас, както правят големите илюзионисти. — Защото всеки момент ще накарам едно нещо да се… ПОЯВИ!
Две дечица вече ахват.
Ей, нямаше да е зле да имаше барабанен фон в този момент.
— Едно… две… три… — и рязко измъквам розовия сутиен от ръкава си, като го вдигам високо. — Та-даааа!
Възторжени аплодисменти избухват в стаята.
— Тя направи фокус! — разкрещява се едно червенокосо момченце.
— Отново! — пищи момиченце. — Направи го пак!
— Искате да го направя пак, така ли? — изписквам, вече напълно въдворена на служба.
— Дааааа! — пищят всички.
— Мисля, че няма да стане! — достига до нас ведър, но безкрайно строг глас. Обръщам се.
На прага стои Лулу и ме наблюдава с неприкрито отвращение.
О, не!
Господи! Ама сутиенът ми продължава да се върти в ръката ми!
— Искаха да им направя някакъв фокус — обяснявам аз, като се опитвам да свия нехайно рамене.
— Не смятам, че точно този род фокуси са подходящи за малки деца! — изрича студено тя, като присвива чело. После се обръща към аудиторията с широка, майчинска усмивка и изчуруликва: — Кой иска сега да види господин Щастливко?
— Искаме Беки Белята! — изревава момченцето. — Тя си измъква сутиена!
Мамка му!
— Беки Белята вече ще… хммм… тръгва! — изричам ведро аз. — Но пак ще се видим, деца!
Не смея да погледна Лулу в очите. Свивам сутиена си на топка, натъпквам го в чантата и излизам от стаята. Насочвам се към шведската маса, където зървам Люк да си похапва сьомга.
— Добре ли си? — поглежда ме изумено той. — Почервеняла си като домат.
— Ами… добре съм. — Сграбчвам чашата му и отпивам голяма глътка шампанско. — Всичко е наред.
Обаче не е.
Продължавам да се надявам Лулу да си тръгне, та да мога да си поговоря хубавичко със Сузи. Ала от тръгването й няма и помен. Мотае се наоколо, помага за чая на децата, после почиства. Всеки път, когато се опитам да помогна с нещо, тя вече ме е изпреварила било с влажен парцал, било с бисквитка, било с майчински съвет. Двете със Сузи водят един безкраен разговор за деца и аз установявам, че ми е напълно невъзможно да вметна и думичка.