Излизам от обора, цялата натоварена с чанти и кутии. Точно в този момент към мен се приближава Люк, все още с високите си ботуши.
— Е, как беше? — подвиква ми жизнерадостно той.
— Беше… много добре — отговарям аз, втренчена в земята. Очаквам го всеки момент да ме попита какво не е наред, ала съпругът ми очевидно мисли за други неща.
— Беки, току-що говорих с Гари от офиса — казва той. — Трябва веднага да се заемаме с офертата на „Аркодас Груп“. Много съжалявам, но наистина се налага да се връщам в града. Но ето какво ти предлагам — защо не вземеш да останеш тук още няколко дена? Знам с какво нетърпение очакваше да се видиш със Сузи!
Внезапно усещам, че ме заливат горещи вълни. Той е прав. С огромно нетърпение очаквах да видя Сузи. И каквото ще да става, но ще я видя! На кого му пука за онази тъпанарка Лулу?! Ще си побъбря с моята най-добра приятелка, при това още сега!
Втурвам се бързо към къщата и я заварвам да кърми и двете близначета едновременно, а Ърни да се бори за място в скута й.
— Сузи, слушай! — заявявам веднага. — Рожденият ти ден наближава. Искам да ти подаря нещо наистина специално. Хайде да отскочим до Милано! Само двете!
— Милано ли?! — вдига към мен изтощен поглед тя. — Ърни, престани, миличък! Беки, ама как мога да тръгна сега за Милано?! Какво ще стане с бебетата?
— Те могат да дойдат с нас!
— Невъзможно! — отсича Сузи, почти рязко. — Беки, очевидно нищо не разбираш!
Сякаш ми удря шамар. Ама защо всички непрекъснато ми повтарят, че нищо не разбирам?! Те откъде знаят какво и колко разбирам?!
— Добре тогава — кимвам, като се опитвам да звуча весело. — Какво ще кажеш тогава да ти организирам един приказен рожден ден тук? Ще донеса храната, ще донеса всичко — няма да се налага да правиш каквото и да било!
— Не мога — отговаря Сузи, като избягва погледа ми. — Всъщност аз вече… вече имам планове за рождения си ден. Двете с Лулу ще ходим на почивка за един ден. Специален ден на майката и детето. Тя черпи.
Опулвам се невярващо, неспособна да скрия шока си. Ама нали двете със Сузи винаги сме си празнували рождения си ден заедно!
— Разбирам. — Преглъщам няколко пъти и добавям: — Ами… Приятно прекарване!
В кухнята се възцарява тежко мълчание. Направо не знам какво да кажа.
Никога досега не ми се е случвало да се чудя какво да кажа на Сузи.
— Беки… тебе те нямаше — изрича неочаквано приятелката ми и аз автоматично разпознавам притеснението в гласа й. — Тебе просто те нямаше. Какво трябваше да направя? Да нямам приятелки ли?
— Разбира се, че не! — побързвам да отвърна аз. — Не се дръж като глупачка!
— Просто нямаше да оцелея без Лулу. Тя ми е голяма опора и подкрепа.
— Естествено. — Сълзите напират в очите ми и аз се обръщам, за да ги скрия и изтрия незабелязано. — Ами… очевидно ви е приятно заедно. И на почивката също ще ви хареса. Извинявай, че се върнах и ти се изпречих на пътя.
— Беки, не се дръж по този начин! Виж какво… Ще говоря с Лулу за почивката. Убедена съм, че ще можем да намерим и трето място.
Унижението ме жилва като отровна оса. Значи тя вече дори ме съжалява! Не мога да го понеса! Не!
— Няма нужда! — извиквам, полагайки максимални усилия да се изсмея. — Няма значение. Наистина. Пък и без това сигурно няма да имам време. Всъщност… дойдох да ти кажа, че трябва да се връщаме в Лондон. Люк си има делови ангажименти.
— Сега ли? — поглежда ме стреснато Сузи. — Ама аз си мислех, че ще останете поне за няколко дена!
— Имаме куп неща за свършване! — отсичам и вдигам гордо брадичка. — Както знаеш, и при мен нещата вече са коренно различни. Трябва да оправя апартамента, да се грижа за Люк, да организирам официални вечери…
— Ясно — кимва Сузи, поколебава се и накрая изрича: — Е, много ми беше приятно отново да се видим.
— На мен също! Беше много весело! Трябва… някой път да го направим пак.
Звучим ужасно фалшиво. И двете.
Пак тишина. Гърлото ми се е стегнало на топка. Всеки момент ще се разрева като магаре.
Нищо подобно! За нищо на света!
— Ами… отивам да приготвя багажа — изричам накрая. — Благодаря ти за гостоприемството!
Излизам от стаята, вземам си покупките и се отдалечавам. И ведрата ми усмивка успява да се задържи на устните ми чак до подножието на стълбите.