Стомахът ми се свива, когато отговарям:
— Ами… не. Това е всичко.
Не мога да му кажа за чантата „Ейнджъл“. Просто не мога. Той все още си мисли, че единственото, което съм купила в Милано, е подарък за него. Засега това е единственият фактор в мой плюс.
Пък и в крайна сметка мога да си я платя и сама. Няма проблеми. Искам да кажа, нали след три месеца ще си имам работа и свой собствен доход. И тогава ще бъде лесно!
За мое облекчение точно в този момент започва да звъни мобилният ми телефон. Изравям го от чантата си и го включвам — на дисплея просветва номерът на Сузи.
Сузи.
Веднага се разтрепервам. Вторачвам се в името й и в душата ми се надига добре познатата от известно време болка.
Не съм говорила със Сузи откакто си тръгнахме след кръщенето. Тя не се обади… аз също. Щом е толкова заета и се чувства толкова щастлива с прекрасния си нов живот, то значи и аз съм така. А тя дори не знае, че си имам сестра.
Засега.
Натискам зеления бутон и си поемам дълбоко дъх.
— Здрасти, Сузи! — възкликвам с приповдигнат тон. — Как си? Как е семейството?
— Добре съм — отвръща Сузи. — Всички сме добре. Нали знаеш — все същата стара…
— А как е Лулу! — насилвам се да попитам. — Предполагам, че двете сте много заети да правите толкова неща заедно.
— Тя е… добре — отговаря Сузи, но този път звучи сконфузено. — Слушай, Беки! Точно за това исках да…
— Всъщност, аз имам една интересна новина за теб — прекъсвам я безцеремонно аз. — Познай какво стана! Оказа се, че съм имала отдавна загубена сестра!
Тишина, подсказваща шок.
— Какво?! — изрича накрая Сузи.
— Да, вярно е! Имам си полусестра, която никога не съм виждала. Точно днес ще се запозная с нея. Нарича се Джесика.
— Аз… направо не мога да повярвам! — Сузи определено звучи шашната. — Ти имаш сестра!
— Не е ли страхотно?! Винаги съм си мечтала да имам сестра!
— Колко… на колко е години?
— Само с две години по-голяма от мен. Почти сме на едни години. Надявам се, че двете с нея ще станем много добри приятелки! — добавям небрежно. — Всъщност, ще бъдем по-близки дори и от приятелки. Нали все пак имаме една и съща кръв. Връзката ни ще продължи цял живот!
— Да — изрича Сузи след кратка пауза. — Може би си права.
— Както и да е. Трябва да тръгвам. Тя ще пристигне всеки момент! Направо нямам търпение!
— Ами… късмет тогава! Приятно прекарване!
— Със сигурност ще бъде приятно! — изричам ведро. — О, да! Предай най-сърдечните ми поздрави на Лулу! Приятно прекарване и на двете ви на рождения ти ден!
— Благодаря — изрича Сузи съкрушено. — Чао, Беки! И… поздравления!
Когато изключвам телефона, усещам, че лицето ми е почервеняло. Двете със Сузи никога не сме се държали по такъв начин една с друга — до този момент.
Обаче вината не е моя.
Тя беше тази, която си намери нова най-добра приятелка.
Не аз.
Пъхвам мобилния си телефон обратно в чантата и виждам, че Люк ме наблюдава с интерес и недоумение.
— Сузи добре ли е?
— Много добре — отговарям с леко отбранителен тон. — Хайде да слизаме вече!
Докато слизам по стълбите, по гръбнака ми пролазват тръпки на вълнение. Чувствам се много по-щастлива дори и от деня на сватбата си! Та това е един от най-великите мигове в моя живот!
— Всичко готово ли е? — пита мама, когато влизаме в кухнята. Облечена е в елегантна синя рокля и си е поставила грима за специални случаи — големи количества блестящи сенки точно под веждите „за отваряне на очите“. Зърнах идеята в книгата за гримиране, която Джанис й подари за Коледа.
— Грешно ли съм чула, или вие действително продавате някакви мебели? — добавя тя, като включва чайника с водата.
— По-скоро връщаме една маса — заявява безгрижно Люк. — Очевидно, без да подозираме, сме поръчали две. Но вече всичко е уредено.
— Просто исках да ви подскажа, че можете да продавате и по и-бей! — възкликва мама. — Там предлагат много добри цени!
И-бей.
Това си струва да се обмисли.
— Значи… човек може да продава всичко, което си поиска по интернет, така ли? — питам с престорено нехайство.
— О, да! — кимва мама със светнали очи. — Абсолютно всичко!