— Това е единично, изключително събитие! — обяснявам търпеливо. — Повече от очевидно е, че се нуждая от допълнителни бюджетни средства!
— Мисля, че постигнахме съгласие подобни единични събития да няма! — изтъква Люк. — Никакви „изключителни възможности“! Да не би вече да си забравила?
Залива ме вълна на ярост.
— Хубаво! — изсъсквам и скръствам ръце. — Значи няма да осъществя контакт с моята сестра!
В кухнята настъпва тишина. Въздъхвам дълбоко и поглеждам крадешком към Люк, обаче той очевидно изобщо не е впечатлен.
— Беки! — прекъсва ни гласът на мама. — Къде е това кафе? Всички те чакаме! — Влиза в кухнята и поглежда разтревожено ту мен, ту зет си. — Да не би да има някакъв проблем? Нали не се карате?
Обръщам се към мама.
— Искам да изведа Джес на пазар, обаче Люк настоява да се придържам към ежедневния си бюджет!
— Люк! — възкликва мама с глас, пълен с укор. — Мисля, че идеята е превъзходна! Вие двете да си прекарате малко време насаме, по женски. Защо не се отбиете в Кингстън? Бихте могли и да обядвате там.
— Именно! — Хвърлям на Люк поглед, пълен с презрение. — Обаче аз нямам никакви други пари, освен някакви си мизерни двадесет лири!
— Както вече изтъкнах, налага се да се придържаме към определен бюджет — изрича непреклонно Люк. — Убеден съм, Джейн, че ти по-добре от всички знаеш, че успешното направляване на финансите е първото условие за щастлив брак, нали така?!
— Да, разбира се — кимва разсеяно мама. Внезапно очите й светват и тя възкликва: — Семейство Грийнлоу!
Какво?!
— Братовчедите ти от Австралия! Изпратиха ти сватбен подарък под формата на чек! От доста време все си напомням да ти го дам — и все забравям! Вярно, че е в австралийски долари, но дори и така погледнато, сумата пак е значителна! — Започва да рови в едно чекмедже и накрая изважда чека. — Заповядай! Петстотин австралийски долара!
— Аууу! — поемам чека от нея с треперещи ръце. — Фантастично!
— Така че сега двете с Джес можете да излезете и да се поглезите малко! — изтъква мама и стиска усмихнато ръката ми.
— Видя ли?! — отправям победоносен поглед към съпруга си, а той само подбелва очи.
— Окей. Ти печелиш. Този път.
Заредена с нов ентусиазъм, аз се втурвам в дневната.
— Хей, Джес! — казвам. — Искаш ли да излезем някъде? Например по магазините?
— О! — стряска се тя. — Ами…
— Хайде, скъпа! — подкрепя ме мама, която върви след мен. — Поотпуснете се малко!
— Можем да излезем и да хапнем някъде. Тъкмо да се поопознаем. Какво ще кажеш?
— Ами… добре — изрича накрая тя.
— Отлично!
Усещам, че по гърба ми вече пролазват тръпки на нетърпение. Първото ми пътешествие по магазините с моята собствена сестра! Толкова е вълнуващо!
— Само ще се кача да се приготвя — добавям.
— Чакай! — подвиква след мен Джес. — Преди да се качиш горе… И аз съм ти донесла нещо. Не е кой знае какво, но…
Отива до раницата си, отваря я и вади оттам пакет, опакован в хартия, по която се кипрят весели надписи: „Честита Нова година 1999!“
Ей, много шик!
— Обожавам старата опаковъчна хартия! — отбелязвам, като й се възхищавам. — Откъде я откри?
— Безплатен бонус от банката — отговаря Джес.
— О! — подскачам изненадана аз. — Ами… много добре!
Разкъсвам опаковката и вътре откривам пластмасова кутия с три отделения.
— Аууу! — възкликвам учтиво. — Ама това е фантастично! Благодаря ти! Точно от това имах нужда! — Прегръщам Джес и я целувам по бузата.
— Какво е това, скъпа? — наднича любопитно мама.
Ако трябва да бъдем честни, и аз не съм съвсем наясно какво е точно.
— Това е кутия за съхранение на храна — спасява ме Джес. — Можеш да си слагаш вътре остатъците от яденето, при това всеки вид ще бъде отделно от другия. Ориз, яхния, каквото там имаш. Направо не мога да си представя как бих могла да живея без моята!
— Ама това е брилянтна идея! Ще ми бъде изключително полезна! — Оглеждам замислено трите отделения и накрая казвам: — Смятам, че спокойно мога да държа вътре червилата и гланцовете си за устни.
— Червилата ли?! — дръпва се шашната Джес.
— Непрекъснато ги губя. А ти? — Поставям капака на кутията и се отдръпвам, за да я огледам радостно. После вземам опаковъчната хартия и я смачквам на топка.