Джес примигва, като че ли току-що някой й е стъпил на крака.
— Можеше да я сгънеш — обажда се накрая и аз я поглеждам изумено.
От къде на къде ще сгъвам използвана опаковъчна хартия?!
От друга страна, може би тя така си е свикнала, така че няма да е зле и аз да свикна. Всеки човек си има своите малки странности.
— Няма проблеми! — кимвам усмихнато. — Разбира се! Колко глупаво от моя страна!
Вадя топката от кошчето, разгъвам я, изглаждам я, след което я сгъвам внимателно на четири.
— Ето, готово! — усмихвам й се лъчезарно и пускам повторно опаковъчната хартия в кошчето. — Хайде да тръгваме!
Единадесет
До Кингстън, който е най-близкият търговски център до мама и татко, с кола са само петнадесет минути. Откривам една свободна колонка за паркиране и след двадесетина опита най-сетне успявам да наместя колата в относително успоредна на тротоара линия.
Господи, паркирането е ужасен кошмар! Около теб непрекъснато бучат клаксони, а да не говорим колко е трудно да се вместиш в някакво си дребно място, когато всички те наблюдават и те притесняват! Хората би трябвало да си дават сметка за усилията, които шофьорът полага, вместо да сръгват приятелите си и да го сочат най-безсрамно!
Както и да е. Прав им път! Важното е, че ние вече сме тук! Денят е фантастичен — слънчево, но не непоносимо горещо, с мънички облачета, носещи се по ясното синьо небе. Излизам от колата и оглеждам обляната в слънчева светлина улица, а отвътре сърцето ми претупва развълнувано. Първото ми пътешествие по магазините с моята сестра! Какво да направим първо?
Докато пъхвам една след друга монетите в колонката за паркиране, мисълта ми скача от възможност на възможност. Със сигурност трябва да се отбием за безплатен макиаж. Ах, да — и да се отбием в онзи нов магазин за бельо, за който мама толкова ми говореше.
— Колко точно смяташ да останем тук? — пита Джес, докато пъхвам шестата си монета от един паунд.
— Ами… — присвивам очи към колонката аз. — Като виждам, това ще ни устрои до шест часа вечерта, а след това паркирането е безплатно!
— До шест часа ли?! — стряска се Джес.
— Не се притеснявай! — успокоявам я аз. — Магазините не затварят в шест. Те ще бъдат отворени най-малко до осем!
Да не забравяме, че на всяка цена трябва да отидем в някой магазин за дрехи и да пробваме вечерни рокли! Едно от най-забележителните ми преживявания по магазините бе, когато веднъж двете със Сузи ходихме до „Хародс“ и пробвахме какви ли не шикозни вечерни рокли. Всяка от нас обличаше и събличаше една след друга все по-скъпи и по-скъпи тоалети за по милион и повече, след което правехме по няколко обиколки на магазина, обаче онези досадни продавачи по едно време не издържаха и започнаха да ни питат непрекъснато дали вече не сме си избрали нещо.
Накрая Сузи ги успокои, като отбеляза, че може би си е избрала — обаче искала да се види с роклята и с диамантена тиара на „Картие“, просто за да се увери дали точно това е роклята, която търси. После попита дали от отдела за бижута няма да могат да изпратят временно една.
Мисля, че точно в този момент ни помолиха да напуснем магазина.
При този спомен ме напушва смях, но заедно с него и някаква особена болка. Божичко, двете със Сузи наистина си прекарвахме чудесно! Тя е ненадмината като човек, който може да ти каже: „Хайде! Купувай го!“ Дори когато бях напълно разорена, тя казваше: „Хайде, какво чакаш?! Купувай го! Аз плащам! Ще ми ги върнеш, когато можеш!“ А после тя също си купуваше от същото нещо, след което двете отивахме някъде да пийнем по едно капучино.
Няма значение. Какъв е смисълът да се отдавам на ненавременна носталгия?!
— Така — обръщам се аз към Джес. — С какво ти се иска да започнем? Тук има какви ли не магазини. Два универсални…
— Мразя универсалните магазини — отсича Джес. — В тях ми прилошава.
— Добре де — поколебавам се аз.
Няма проблеми. И други хора мразят универсалните магазини.
— Ами, бутиците също са много — изричам с окуражителна усмивка. — Всъщност, току-що се сетих за едно идеално местенце!
Повеждам я по една калдъръмена уличка и докато минаваме покрай множеството витрини, аз тайничко се възхищавам на отражението си в тях. Тази ангелска чанта си заслужава всяко пени! Приличам на истинска филмова звезда!