Насочвам се към пробната и обличам повечето от оставените вътре дрехи. Обаче въодушевлението ми отдавна се е изпарило. Не е същото, когато съм сама. Исках да ги пробваме заедно! Исках преживяването ни да бъде забавно. Представях си как двете се редуваме да излизаме и влизаме в пробните, да се въртим с новите тоалети, да си разменяме някои неща…
Направо не ми го побира умът! Как е възможно тя да не иска да пробва поне едно нещо?!
С внезапен пристъп на отчаяние си давам сметка, че тя сигурно презира вкуса ми за облекло. И не казва нищо, защото държи да бъде учтива.
— Хареса ли си нещо? — пита Джорджина, когато се появявам за последен път.
— Всъщност… да! — отговарям, като се старая отчаянието да не ми проличи. — Ще взема две от блузките и розовата пола. Стои наистина прекрасно!
Поглеждам към Джес, обаче тя се взира някъде в празното пространство пред себе си. Внезапно обаче идва на себе си, сякаш току-що ме е забелязала.
— Готова ли си? — пита.
— Да. Само ще отида да ги платя.
Насочваме се към касата, където Сандра започва да сканира бар кодовете на покупките ми. Междувременно Джорджина разглежда Джес с нескрито любопитство.
— Ако не сте в настроение за дрехи — обажда се неочаквано тя, — какво ще кажете за бижута? — И веднага изважда един поднос изпод касата. — Имаме прекрасни гривни. Само по десет лири. Тази може би ще ви хареса. — И собственичката вдига една красива гривна, представляваща преплетени овали от чисто сребро, и аз ахвам.
— Много е хубава — кимва Джес и аз усещам, че ме залива облекчение.
— За сестрата на Беки — започва Джорджина и виждам как пресмята нещо под присвитите си очи, — три лири!
— Аууу! — възкликвам аз. — Това е фантастично! Много ти благодаря, Джорджина!
— Не, благодаря! — отсича Джес. — Нямам нужда от гривни.
Какво?!
Извръщам рязко глава шокирана. Ама тя очевидно нищо не разбира!
— Ама… гривната е на много изгодна цена! Никъде няма да намериш подобна отстъпка!
— Просто нямам нужда от нея — свива безразлично рамене Джес.
Направо нямам думи. Как е възможно да откажеш да купиш гривна за три лири?! Как?!
Така де, това си е направо противно на всички физични закони — или на каквито и да са там!
— Заповядай, Беки! — изчуруликва Сандра, като ми подава въжените дръжки на чантата. Всъщност, чантите са две — в бледорозово, блестящи, изискани, — обаче, когато пръстите ми се сплитат над дръжките, аз въобще не чувствам обичайното си за подобни случаи задоволство. Всъщност, не чувствам почти нищичко. Прекалено съм объркана, за да чувствам каквото и да било.
— Ами… в такъв случай, чао! — казвам. — И много ви благодаря на всички!
— Чао, Беки! — отвръща ми Джорджина. — И Джес! — Последното със значително по-малка доза топлота. — Надявам се, че някой ден пак ще се видим!
— Беки — обажда се Сандра, — преди да си тръгнеш, нека ти дам брошурата за нашата разпродажба!
Хуква към мен, подава ми една лъскава брошура и се привежда към ухото ми, като ми прошепва:
— Не искам да бъда неучтива, но… сигурна ли си, че тя е твоя сестра?!
Когато излизаме на улицата, аз съм малко замаяна. Тази част от опознаването не мина точно така, както си я представях.
— Така! — обръщам се към Джес неуверено. — Това беше много приятно.
Обръщам се колебливо към нея, обаче тя си е лепнала едно такова студено, безразлично изражение, че не мога да я разбера какво си мисли. Ще ми се да се беше усмихнала поне веднъж! Или да подхвърли нещо от рода на: „Добре си изкарахме, нали?“
— Срамота, че не можа да си откриеш каквото искаш при Джорджина — пробвам аз. — Ти… хареса ли изобщо дрехите?
Джес свива рамене, обаче не изрича и думица и мен ме залива отчаяние. Знаех си! Тя презира вкуса ми! И през цялото време се преструваше, че не се нуждае от никакви нови дрехи — само от учтивост.
Така де! Кой е този човек, който не се нуждае от нова тениска? Именно! Никой.
Както и да е. Очевидно ще трябва да потърсим друг магазин. Магазин по вкуса на Джес. Запътваме се ние по обляната в слънце улица, а мозъкът ми щрака на бързи обороти. Никакви поли… никакви гривни… Дънки! Всички обичат дънките! Перфектно!
— Всъщност, аз имам нужда от нови дънки — изричам небрежно.