— Хей, Джес! — провиквам се, като хуквам през моравата. — След като ти свърши конференцията, искаш ли да ни дойдеш на гости за уикенда? Обещавам ти, че ще си прекараме добре!
— Това е прекрасна идея, скъпа! — казва татко и очите му светват.
— Не съм много сигурна — отговаря Джес. — Всъщност, трябва да се прибирам вкъщи…
— Моля ти се! Само един уикенд! Няма да ходим по магазините! — Думите се леят от устата ми и се преплитат. — Няма да бъде като днес! Ще правим онова, което на теб ти харесва. Просто ще се отпуснем и ще си почиваме. Какво ще кажеш?
Настъпва тишина. Пръстите ми се сплитат с надежда. Джес вдига поглед към изпълненото с надежда лице на татко и изрича:
— Окей. Би било чудесно. Благодаря!
Г-жа Ребека Брандън
Мейда Вейл Меншънс № 37
Мейда Вейл
Лондон
12 май 2003 г.
Уважаема госпожо Брандън,
Благодарим Ви за изпратената от Вас молба за отпускането на златната ни кредитна карта „Висок статус“. Радваме се да Ви информираме, че сте одобрена за нея.
В отговор на Вашия въпрос сме длъжни да Ви информираме, че картата ще Ви бъде доставена на домашния адрес и ще прилича на кредитна карта. Не бихме могли да я „вмъкнем като кейк“, както Вие предлагате.
Нито пък сме в състояние да организираме нещо, отвличащо вниманието навън, когато тя пристигне.
Ако имате някакви допълнителни въпроси, моля Ви, чувствайте се свободна да се свържете с мен по всяко време. Надяваме се, че ще се наслаждавате на предимствата, които Ви предоставя нашата кредитна карта.
Мис Джесика Бъртрам
Хил Райз № 12
Скъли
Къмбрия
12 май 2003 г.
Уважаема мис Бъртрам,
Благодаря Ви за писмото.
Приемете искрените ми извинения, че се обърнах към Вас с предложение за отпускане на златна кредитна карта „Висок статус“. В никакъв случай не съм имал намерение да Ви обиждам!
Когато ви писах, че сте била избрана измежду множество имена за получаването на кредитен лимит от двадесет хиляди британски лири, въобще не съм имал намерение да имплицирам, че Вие сте „обременена от дългове и финансово безотговорна“, нито пък да плюя по репутацията Ви.
Като жест на добра воля в това писмо прилагам подарък под формата на ваучер за 25 британски лири. Надявам се, че ще мога да Ви бъда от полза, ако внезапно промените мнението си по отношение на кредитните карти.
Дванадесет
Няма да се предам! А, не!
Добре де, може би първата ми среща с Джес не мина точно така, както си я представях. Може би двете не си паснахме така, както предлагах, че би трябвало. Така де, сега, като се замисля от разстоянието на времето, първата среща рядко е суперуспешна. Обаче този път вече ще сме успели да превъзмогнем различията в характерите и ще се чувстваме далеч поотпуснати и спокойни една с друга. Именно!
Освен това сега съм далеч по-добре подготвена, отколкото първия път. След като Джес си тръгна миналата събота, мама и татко веднага забелязаха, че нямам настроение, затова приготвиха хубав чай и всички се събрахме на сладки приказки. И всички стигнахме до извода, че е напълно невъзможно човек да си допадне с друг още от първия път, особено ако не знае нищо за него. Затова мама и татко разровиха спомените си за подробности, които са чували за Джес, след което ги записаха на един лист. Оттогава насам цяла седмица ги разучавам.
Като например, че тя се е явявала вече на девет изпита и на всичките има шестици. Никога не яде авокадо. В допълнение към пещерите и ходенето, тя се занимава с нещо, наречено „понор“. Обича поезията. А любимото й куче е…
Мамка му!
Грабвам листа със списъка и поглеждам.
Да бе! Гранично коли.
Вече е събота сутрин и аз се намирам в спалнята за гости, изпилвайки последните детайли в чест на пристигането на Джес. Тази седмица си купих една книга, наречена „Изисканата домакиня“ където се казва, че стаята за гости трябва да бъде „добре обмислена, с малки нюанси, отговарящи на индивидуалността на госта, така че той да се почувства добре дошъл“.