Затова реших да подредя всичко, което е правила тя, като например консолидация на ключовите пазари и сдобиване с конкуренция. И точно докато пишех този план, в главата ми се зароди още една брилянтна идея — че Люк трябва да си купи още една фирма за връзки с обществеността!
Даже се сещам коя би могъл да купи. Дейвид Невил, който някога работеше за „Фарнам“, преди три години основа своя собствена агенция за връзки с обществеността — някога, когато все още бях финансов журналист. А той е особено талантлив и всички непрекъснато повтарят колко добре се справял. Обаче аз имам вътрешна информация, че никак не му е лесно, защото миналата седмица се видях със съпругата му Джуди при фризьора и тя ми разказа всичко.
— Беки — смръщва се Люк, — знаеш, че нямам време за подобни работи.
— Но информацията ще ти бъде много полезна! — възкликвам аз. — Когато бях в „Барнис“, научих всичко за…
— В „Барнис“ ли?! Беки, притежавам компания за връзки с обществеността, а не моден магазин!
— Ама хрумнаха ми няколко идеи…
— Беки — прекъсва ме нетърпеливо Люк, — точно сега приоритетите ми се състоят да включа нов клиент в списъка си.
Нищо друго не ме интересува. И нямам никакво време за твоите идеи, ясен ли съм? — С тези думи той пъхва папката ми в куфарчето си, без да я отвори. — Ще я прочета, когато мога.
Присядам като покосена. Звънецът иззвънява и аз вдигам изненадана поглед.
— Може да е Джес! Просто да е подранила!
— Не е тя. По-скоро е Гари. Аз ще му отворя.
Гари е вторият след Люк в компанията. Той ръководеше лондонския офис, докато бяхме в Ню Йорк, както и по време на медения ни месец, и двамата с Люк се сработват изключително добре. Даже беше кум на Люк на нашата сватба.
Нещо такова.
А бе, по-добре да не се отплесвам за тази сватба. Дълга история.
— Какво прави Гари тук? — изумявам се аз.
— Поканих го да се срещнем тук — отговаря съпругът ми, като се насочва към домофона и натиска бутона. — Имаме малко работа по онази оферта. После заедно ще отидем на обяд.
— Аха, ясно — кимвам, като се опитвам да скрия разочарованието си.
Много се надявах днес да имам възможността да прекарам известно време с Люк — преди пристигането на Джес. В последно време той е много зает. През цялата седмица нито веднъж не се е прибрал преди осем вечер, а снощи се върна чак в единадесет.
Така де, наясно съм, че в момента има много работа. Знам, че офертата към „Аркодас Груп“ е особено важна за него. И все пак… Месеци наред бяхме заедно ден и нощ, а сега почти не мога да го видя.
— Може пък да мога да ви помогна с тази оферта — възкликвам, озарена от прозрение. — Бих могла да стана член на вашия екип!
— Надали — отвръща съпругът ми, без дори да ме погледне.
— Все трябва да има нещо, което и аз да мога да правя! — не се предавам аз. — Люк, наистина искам да помогна с нещо на компанията ти! Бих вършила всичко, което ми кажеш!
— Нещата са напълно под контрол. Но все пак благодаря!
В гърдите ми се надига негодувание. Защо не ми позволява да се включа в работата му? Всеки друг съпруг на негово място би бил по-скоро благодарен за подобно предложение!
— Искаш ли да излезеш на обяд с нас? — пита любезно той.
— Не, няма нужда — свивам рамене. — Вие двамата се забавлявайте. Здрасти, Гари! — поздравявам госта ни аз, когато се появява на вратата.
— Здрасти, Беки! — поздравява ме весело и той.
— Заповядай! — подканя го Люк и го повежда към кабинета. Вратата се затваря, но почти веднага се отваря отново и отвътре надниква Люк. — Беки, ако телефонът звъни, би ли го вдигнала вместо мен? Не искам никой да ме безпокои!
— Няма проблеми — кимвам аз.
— Благодаря — усмихва се той и докосва ръката ми. — Това наистина ще ми помогне много!
— О, няма нищо.
Вратата отново се затваря и аз едва сдържам желанието си да я сритам.
Не си представях моята помощ за компанията под формата на вдигане на телефона.
Повличам мрачно крака по коридора по посока на дневната и захлопвам яростно вратата. Аз съм интелигентна личност, пълна с идеи. И мога да им помогна — убедена съм, че мога! Така де, нали щяхме да бъдем партньори! Нали трябваше да вършим всичко заедно!