В този момент в съзнанието ми изниква картина как домакинствам на грандиозни вечери на тежки маси, на които са събрани всички наши приятели, ококорили очи и поглъщащи жадно моите разкази за далечни земи и екзотични приключения. Ще бъда същински Марко Поло — и още как! А после ще отворя сандъците си и ще започна да им показвам редки и безценни съкровища, и всички ще ахнат от възхищение!
— Няма да е зле да ги уведомим, че се връщаме — казва Люк, като се изправя.
— Не, почакай! — извиквам и го сграбчвам за панталона. — Имам идея! Нека ги изненадаме! Нека изненадаме всички!
— Да ги изненадаме ли?! — поглежда ме несигурно той. — Беки, убедена ли си, че идеята ти е добра?
— Направо брилянтна! Нали знаеш как всички обичат изненадите!
— Ама…
— Всички хора обожават изненадите! — повтарям самоуверено аз. — Повярвай ми!
Връщаме се през градините към хотела и аз си давам сметка, че при мисълта, че трябва да напусна цялата тази красота наоколо, нещо ме пробожда. Тук е толкова божествено! Навсякъде тикови бунгала и всякакви удивителни пернати видове, а ако тръгнеш по течението на поточето, което протича през градините, достигаш до истински водопад! Минаваме покрай центъра за дърворезба, където можеш да наблюдаваш занаятчиите как работят, и аз спирам за момент, за да вдишам дълбоко невероятния аромат на дървесина, който се носи оттам.
— Госпожо Брандън! — извиква някой и на входа виждам майстора — Виджай.
По дяволите! Не знаех, че и той е тук.
— Извинявай, Виджай! — смотолевям аз. — Обаче сега малко бързам. Ще се видим… по-късно. Хайде, Люк!
— Няма проблеми! — кимва Виджай ухилено и избърсва ръце в престилката си. — Само исках да ви кажа, че масата ви е готова.
Мамка му!
Бавно и много подозрително Люк се извръща към мен.
— Маса? — повдига въпросително вежди той.
— Да, вашата маса за трапезарията — изчуруликва весело Виджай — и десет стола. Ще ви покажа. Ние винаги си показваме работата! — И в този момент майсторът щраква с пръсти и излайва някакви заповеди. И ето че за мой най-голям ужас при него веднага се стичат осем мъже, носещи на рамене огромна резбована маса от тиково дърво.
Олеле! Ама тя е дори още по-голяма, отколкото си мислех!
Люк се вкаменява.
— Донесете столовете! — разпорежда се Виджай. — Подредете всичко както трябва!
— Божичко, не е ли прекрасна! — изчуруликвам аз с най-ведрия си тон.
— Поръчала си маса за трапезарията с десет стола, без да ми кажеш?! — обажда се Люк и наблюдава с нарастващ ужас столовете, които пристигат един по един.
Окей. Повече от ясно е, че в случая не разполагам с кой знае какви алтернативи за действие.
— Това е… това е моят сватбен подарък за теб! — извиквам, озарена от неочаквано вдъхновение. — И е изненада. Честита сватба, скъпи! — И побързвам да го млясна по бузата, като му се усмихвам с надежда.
— Беки, ти вече ми направи подарък за сватбата — отсича Люк, като скръства ръце. — При това от сватбата ни мина доста време!
— Този е просто малко… позакъснял! — Снижавам гласа така, че Виджай да не може да ме чуе, и допълвам: — Честно да ти кажа, въобще не е скъпа!
— Беки, не става въпрос за парите. Става въпрос за мястото! Та това нещо е чудовищно огромно!
— Е, не е чак толкова! Освен това — побързвам да добавя, преди да е успял да каже каквото и да било, — ние действително се нуждаем от хубава маса за хранене! Всяко семейство се нуждае от подобна маса! — Тук разтварям драматично ръце и изтъквам: — В крайна сметка, за какво е бракът, ако не вечер да седнем на масата след дългия работен ден и да споделяме проблемите си?! Какво е бракът, ако не да си седнем на солидна дървена маса и… и да си хапнем едно хубавичко задушено?!
— Задушено ли?! — изумява се Люк. — И кой ще го приготви?
— Е, нищо не ни пречи да си го купим от „Уейтроуз“ — изтъквам поучително.
Приближавам се към масата и вдигам поглед към Люк.
— Скъпи, помисли само! Никога повече няма да бъдем в Шри Ланка и никога повече няма да виждаме пред себе си истински, автентични резбовани маси! Та това е уникална възможност! При това съм се постарала да я персонализирам!
И посочвам към един от ръбовете на масата, където, сред красиво резбованите цветя, се вижда надписът: „Люк и Ребека, Шри Ланка, 2003 година.“