Тя още веднъж го изгледа с проницателен поглед.
— Както искаш — каза тя. — Аз на всичко съм готова.
Тогава Жорж стана и пак започна да се разхожда. Той изглеждаше, че още се двоуми.
— Не… решително не — каза той. — Може би по-добре е съвсем да се откажем от него… Това е по-достолепно, по-почтено, по-честно. Но ако стане, както аз казвам, никой нищо не може да предположи.
Той се спря пред Мадлен и каза:
— Да, моя мила, ако си съгласна, аз мога сам да отида при нотариус Ламаньор, да се допитам до него и да му обясня работата. Аз ще му кажа моите съмнения и ще допълня, че сме се спрели на решението да си разделим наследството от приличие, за да запушим хорските усти. Щом аз приемам половината от това наследство, явно е, че никой вече няма право да се смее. Това означава, че аз открито заявявам: Жена ми приема, защото аз приемам, аз, нейният мъж, който съм съдия на онова, което тя може да прави, без да си накърнява честта. Иначе би било скандално.
— Както ти искаш — прошепна Мадлен.
Жорж продължи да говори разпалено:
— Със съгласието за раздялата на наследството наполовина всичко става ясно като бял ден. Ние наследяваме богатството на един приятел, който не е искал да прави разлика между нас, който не е искал да каже: „Предпочитам единия пред другия след смъртта си, както съм го предпочитал и приживе“. Да, то се разбира, по-много е обичал жената, но като е оставил богатството си и на единия, и на другия, искал е да каже ясно, че предпочитанието му е било съвсем платоническо. И бъди уверена, че ако бе размислил, така щеше да направи. Но не е размислил, не е предвидил последиците. Както много добре казваше ти преди малко, на тебе донасяше цветя всяка седмица, на тебе поиска да остави и последния си спомен, без да си даде сметка.
— Решено е — прекъсна го тя раздразнено. — Разбрах. Няма нужда от толкова обяснения. Иди веднага при нотариуса.
Той се изчерви и каза:
— Имаш право, отивам.
Той си взе шапката и на излизане каза:
— Ще гледам да уредя проблема с племенника, с парите, които иска.
— Дай му стоте хиляди франка, които иска — каза гордо тя, — вземи ги от моите пари.
Той се засрами и веднага отговори:
— А, не! Ще ги делим. Като дадем по петдесет хиляди франка, ще ни останат чисти цял милион.
Когато отиде при нотариуса, Жорж му обясни за комбинацията, която била измислила жена му.
На другия ден те подписаха дарителния запис за петстотин хиляди франка, които Мадлен Дю Роа предоставяше на мъжа си.
На излизане от кантората на нотариуса, понеже времето беше хубаво, Жорж предложи да отидат пеша до булеварда. Той любезничеше с нея и беше нежен, смееше се и беше радостен, а тя обратно, беше замислена и доста строга.
Беше студен есенен ден. Хората бързаха, сякаш отиваха да вършат някоя важна работа. Дю Роа заведе жена си пред магазина, където често бе гледал желания хронометър.
— Искаш ли да ти подаря някоя скъпоценност? — попита той.
— Както решиш — отговори тя равнодушно.
Като влязоха вътре, той попита:
— Какво обичаш — огърлица ли, гривна ли, или обеци?
Като видя златните накити със скъпоценни камъни, студенината й отмина и тя започна жадно и с любопитство да разглежда красиво изработените бижута.
— Ето една много хубава гривна — изведнъж извика тя.
Това беше верижка с чудновата форма, всяка брънка на която имаше по един различен камък.
— Колко струва тая гривна? — попита Жорж.
— Три хиляди франка, господине — отговори бижутерът.
— Ако ми я отстъпите за две хиляди и петстотин, ще я купя веднага.
Бижутерът се подвоуми и отговори:
— Не, господине, не е възможно.
Дю Роа продължи:
— Прибавете тоя хронометър за хиляда и петстотин франка и за всичко ще ви броя четири хиляди франка. Съгласни ли сте? Ако не, отивам другаде.
Бижутерът, след дълго двоумение, накрая прие.
— Нека бъде господине, както казвате.
Жорж Дю Роа, като даде адреса си, добави:
— Ще дадете да инкрустират върху хронометъра Ж. Р. К., поставени под баронска корона.
Мадлен се учуди и се поусмихна. А когато излязоха, тя го хвана под ръка някак с нежност. Той й се видя наистина сръчен и твърд. Сега като има богатство, нужна му е и титла.
— Бъдете спокойни — каза търговецът, — това ще бъде готово за четвъртък, господин бароне.
Двамата минаха край театър „Водевил“. Имаше представление на нова пиеса.
— Ако искаш — каза той, — тая вечер да идем на театър…