И те се разделиха. Без малко Жак Ривал щеше да стане причина за закъсняването му. Той го беше хванал под ръка и много разпалено му разказваше цял куп работи. Той идваше, без съмнение, от бюфета. Дю Роа едва успя да го предаде в ръцете на г-н дьо Марел, когото намери между две врати, и избяга. При това трябваше да се пази да не го види жена му и Ларош. И той успя, защото те изглеждаха много въодушевени, и се озова в градината.
Студеният въздух го обля като леден душ. Той си помисли: „Дявол да го вземе, хрема ще ме хване“ и постави кърпата си на врата като вратовръзка. После тръгна с бавни крачки по алеята, защото не виждаше добре след излизането си от силната светлина в салоните.
Жорж забеляза отдясно и отляво храсталаци без листа, чиито тънки клончета се люлееха. През тия клончета минаваше слаба светлина, светлина, която идваше от прозорците на къщата. На пътя той съгледа пред себе си нещо бяло и г-жа Валтер, с голи ръце, с гола шия, с разтреперен глас, каза:
— Ах, ето те, та ти нима искаш да ме убиеш?
— Моля ти се — отговори той спокойно, — без драми, защото иначе веднага ще си отида.
Тя го беше уловила за врата и с устни до неговите устни говореше:
— Но какво съм ти сторила? Ти се държиш с мене като нехранимайко, какво съм ти сторила?
Той се помъчи да я отблъсне:
— Последния път, когато се видях с тебе, ти уви косата си на всичките ми копчета и това без малко не стана причина за раздяла между мен и жена ми.
— Жена ти малко иска да знае за това, а някоя от любовниците ти е вдигнала скандал.
— Аз нямам любовници.
— Я мълчи! Защо тогава не идваш при мене, дори и да ме видиш? Защо отказваш да обядваш с мене поне веднъж в седмицата? Жестоко е страданието ми; толкова те обичам, че само за тебе мисля; каквото и да погледна, все ти си ми пред очите, не смея да произнеса една дума, без да не ме е страх да спомена твоето име! Ти не разбираш това? Струва ми се, че съм вкопчена с нокти, че съм вързана в чувал, а сама не зная какво става с мен. Споменът за тебе е винаги пред очите ми и ми стиска гърлото, къса ми нещо тука в гърдите, под гърдите, подкосява краката ми дотолкова, че нямам сила да вървя. И през целия ден седя като безумна на стола и мисля за тебе.
Той я гледаше учудено. Тя не беше вече оная дебела, весела жена, каквато я познаваше, а обезумяла, отчаяна, на всичко способна.
В този момент един неясен план се зараждаше в главата му и той отговори:
— Любовта, драга моя, не е вечна. Хората се женят и се разделят. Но когато тя продължава, както е между нас, тя става ужасен товар. Аз не искам вече тоя товар. Това е истината. Но ако ти съумееш да станеш разумна, да ме приемеш и да се държиш с мене като с приятел, ще идвам пак, както някога.
Тя постави двете си ръце върху черната дреха на Жорж и каза:
— За да се срещам с тебе, на всичко съм способна.
— Тогава, решено е — каза той, — ние сме приятели и нищо повече.
— Решено е — прошепна тя.
После протегна устните си към него и каза:
— Още една целувка… последната.
Той кротко отказа:
— Не. Трябва да спазим условието.
Тя направи крачка назад, като изтри две сълзи, после извади от корсажа си връзка банкноти, вързани с розова копринена лента, подаде я на Дю Роа и каза:
— Това е твоя дял от печалбата от мароканския заем. Толкова бях щастлива, че спечелих това за тебе. На, вземи го…
Той не искаше да го приеме.
— Не, няма да взема тези пари.
Тогава тя се възмути и извика:
— Ах! Не прави това! Те са твои и нищо повече. Ако не ги вземеш, ще ги хвърля в някой канал. Ти няма да ме накараш да сторя това, Жорж!
Той взе малката връзка и я пъхна в джоба си.
— Трябва да се прибираме — каза той. — Ще те хване пневмония.
— Ако мога да умра, толкова по-добре — възрази тя и хвана едната му ръка, целуна я страстно, бясно, отчаяно и след това бързо тръгна към къщи.
Той се върна обратно. Вървеше и размишляваше. После влезе в зимната градина с гордо чело и с усмивка на устните.
Жена му и Ларош не бяха вече там. Множеството намаляваше, очевидно беше, че никой няма да остане на бала. Той видя Сюзан, че държи сестра си под ръка. Те и двете дойдоха при него, за да му предложат да танцува първия кадрил с граф дьо Латур Ивелин.
Той се изненада:
— Кой пък е тоя?
— Нов приятел на сестра ми — отговори Сюзан лукаво.
Роза се изчерви и каза:
— Лоша си, Сюзан, тоя господин не е нито мой, нито твой приятел.
— Аз зная какво искам да кажа — усмихна се Сюзан.
Роза се разсърди, обърна се гърбом към тях и се отдалечи.
Дю Роа хвана под ръка младото момиче и мило й каза:
— Слушайте, мое мило дете, вярвате ли, че съм ви приятел?