В леглото имаше човек, скрит под чаршаф. Приставът се доближи и извика:
— Господине!
Мъжът не мръдна. Той сякаш обърна гърба си, а главата му беше пъхната под възглавницата.
— Господине — повтори приставът, — моля ви се не ме принуждавайте да постъпвам по-решително.
Но завитото тяло продължаваше да стои неподвижно, сякаш беше мъртво.
Дю Роа беше се доближил до леглото, хвана покривката, издърпа я и, като махна възглавницата, откри бледото лице на г-н Ларош Матьо. Той се наведе над него и разтреперан от желание да го улови за гушата и да го удуши, със стиснати зъби му каза:
— Поне се покажете по-мъжествен в безчестието си!
Приставът пак го попита:
— Кой сте вие?
Понеже слисаният любовник не отговори, той продължи:
— Полицейски пристав съм и ви каня да си кажете името.
Жорж, който трепереше, с животински гняв извика:
— Отговаряйте, подлецо, или аз ще ви кажа името!
Тогава легналият мъж проговори:
— Господин приставе, вие не бива да оставяте да ме обижда тоя човек. С вас ли или с него имам работа? На вас ли или на него трябва да отговоря?
Изглеждаше, че не бе му останала слюнка в устата.
— На мене, господине — отговори приставът, — само на мене. Питам ви, кой сте вие?
Мъжът в леглото мълчеше. Той държеше чаршафа стегнато около врата си и си въртеше уплашените очи. Малките му щръкнали мустачки изглеждаха съвсем черни при вида на бледото му лице.
— Не искате ли да отговорите? — попита приставът. — Тогава аз ще се принудя да ви арестувам. Станете. Ще ви разпитам, когато се облечете.
Той се размърда в леглото.
— Но не мога пред вас.
— Защо? — попита приставът.
— Защото — замънка той, — защото… съм съвсем гол.
Дю Роа започна да се смее и като взе падналата на земята риза, хвърли я на леглото и извика:
— Хайде, ставайте, щом сте се съблекли пред жена ми, защо да не се облечете пред мене.
После обърна гърба си и отиде към камината.
Мадлен, като видя, че всичко е изгубено, започна да възвръща хладнокръвието си, готова беше на всичко. В очите й светеше дръзко мъжество; тя сви едно парче хартия и запали, като за приемане на гости, десетте свещи на старите свещници, които стояха на ъглите на камината. После се облегна на мрамора и, като простря на угасващия огън един от босите си крака, който повдигна отзад фустата й, тя взе цигара, запали я и започна да пуши.
Приставът беше се върнал при нея, докато любовникът й се обличаше.
— Често ли вършите тая работа? — попита тя.
— Колкото е възможно по-рядко, госпожо — отговори той сериозно.
Тя се усмихна иронично и каза:
— Съчувствам ви, но това не е приятна работа.
Тя се преструваше, че не гледа, че не вижда мъжа си.
Господинът от леглото продължаваше да се облича. Той си бе обул панталоните и обущата и се приближи, като обличаше жилетката си. Полицейският пристав се обърна към него и каза:
— Ще ми кажете ли сега, господине, кой сте?
Той не отговори:
— Принуден съм да ви арестувам — каза приставът.
Тогава човекът бързо извика:
— Не се докосвайте до мене. Аз съм неприкосновен!
Дю Роа се спусна към него, като искаше да го повали на земята и изръмжа в лицето му:
— Тук се касае до заварено престъпление… до заварено престъпление. Ако искам, мога да кажа да те арестуват… Да, мога. Тоя човек се нарича Ларош Матьо и е министър на външните работи.
Полицейският пристав отстъпи назад смаян и каза:
— Наистина, господине, ще ми кажете ли най-сетне кой сте?
— За пръв път тоя нехранимайко не излъга — с нежелание каза човекът. — Наистина се казвам Ларош Матьо, министър.
После вдигна ръката си към гърдите на Жорж, където се показваше като огнец една малка червена точка, и добави:
— И тоя нехранимайко носи на дрехата си почетния кръст, който аз съм му дал.
Дю Роа побледня. С едно бързо движение той откъсна от бутониерата си червената лентичка, хвърли я в огъня и рече:
— Ето колко струва един орден, който се дава от развратници като вас.
Те застанаха лице срещу лице, разярени, със стиснати юмруци, единият слаб, със спуснати мустаци, а другият — дебел, със завити мустаци.
Приставът бързо застана между тях и, като ги отблъсна с ръце, каза:
— Господа, вие се забравяте, губите достойнството си!
Те млъкнаха и се обърнаха гърбом един към друг. Мадлен, неподвижна, продължаваше да пуши и се усмихваше.
Полицейският пристав поде:
— Господин министре, заварих ви самичък с г-жа Дю Роа, която е тука, заварих вас легнал, а нея полугола. Понеже вашите дрехи бяха разхвърляни тук-там из стаята, това означава заварено престъпление — прелюбодеяние. Вие не можете да откажете нещо очевидно. Какво има да отговорите?