Брейдън усети как оргазмът я връхлетя. Тя се изопна и се стегна около пръстите му със сила, която накара пенисът му да потръпне от желание също да го почувства. Но първо искаше да я вкуси. Да усети и погълне удоволствието, което ще се излее от нея.
Започна да движи пръстите си по-бързо и дълбоко. Клиторът й набъбна и запулсира. Викът й на освобождение отекна около него. Засмука малката пъпка за последно, за да се увери, че е дарил на половинката си максимална удовлетвореност, след това се отдръпна бързо, измъкна пръстите си и потопи езика си във влажната й вътрешност.
Мегън изкрещя отново, когато той я облиза. Бедрата й се разтресоха бурно, щом я връхлетя следващият оргазъм. Брейдън ближеше и проучваше, изпълваше сетивата си с вкуса й, с удоволствието й, преди да се изправи, да настани пениса си срещу сладката топлина и да се тласне напред.
Главата на Мегън се облегна на огледалото зад нея. Изражението й бе изпълнено с екстаз, разтворените й устни се опитваха да поемат дъх, да намерят сили, когато от гърлото й излезе нисък вик. Късите й, остри нокти се забиха в скалпа му. Брейдън се наведе и покри с устни малкия белег на рамото й, започна да го ближе и гали, докато я обладаваше безмилостно. Енергичните му тласъци го запратиха стремително към собственото му освобождение и задействаха нейното, когато зъбите му се впиха в плътта й.
Беше рай. Беше екстаз. Беше най-голямото удоволствие, което някога би могъл да изпита. Брейдън усети как шипът се увеличава и се заключва в мускулите на вагината на Мегън, как пенисът му излива освобождението си и малкият израстък вибрира.
В този миг, Брейдън се възроди в Мегън. Почувства как душата му докосва нейната, когато погледът му срещна дълбоките, премрежени сини очи, вперени в него. Усети прилив на въодушевление, на притежание, секунда преди да отметне глава назад и да издаде силен рев.
Неговата половинка.
Само Бог знаеше колко време измина, преди Брейдън да бъде в състояние да разхлаби хватката си около Мегън. Лицето му бе заровено в дългата й коса и я притискаше, прегръщаше я здраво, успокояваше я.
След като възбудата се уталожи, Брейдън я почисти внимателно и подсуши нежната, подута плът, която бе завладял.
Подобно удоволствие не би трябвало да бъде възможно. То се обвиваше около душата му и я изпълваше със светлина, която сгряваше отвътре навън. Затопляше там, където някога бе студено. Успокояваше там, където бе имало само болка. Точно както Мегън. Тя беше чудо.
— Исках да бъда силна — каза му тя няколко минути по-късно, когато Брейдън отстъпи назад и я задържа, щом тя застана пред него. — Исках да се примиря с това, което си спомних и тогава да продължа — гласът й беше пресипнал от преживяната страст и изпълнен с подновена тъга. — Не мога да го приема, Брейдън.
Тежестта в тона й разкъса сърцето му. Господи, никога не бе предполагал, че чуждата болка може да го засегне така дълбоко.
— Да приемеш какво, Мегън? — попита той тихо и нежно. Сега не беше време да я притиска. Не можеше да го направи. Каквото й да измъчваше спомените й, тя сама трябваше да се освободи от него.
— Ейми — отговорът й го изненада.
Младата жена се отдръпна от него и се протегна за дрехите, които бе оставила по-рано.
— Спомням си чувството на мъка от онзи сън. Господи, беше толкова силна. Мислех, че душата ми ще се откъсне от тялото, толкова много болеше. И не знаех защо.
Но Брейдън знаеше. Сам бе долавял тази мъка, която се изливаше от младите жени в лабораторията. Ужасът, мрачното осъзнаване, че нито една част от телата или душите им не е неприкосновена.
— Тя е била изнасилена — гласът й беше само шепот. — Едва ли се е случило дълго преди да ги видя в Академията. А тя изглеждаше толкова спокойна. Очите й бяха угаснали, като на останалите, но чувството се изливаше от нея.
Гняв стегна гласа й.
— И ярост. — Споменът за това я направи още по-мрачна. — Яростта беше мъжка. Марк знаеше, но не можеше да направи нищо срещу това.
Лицето на Брейдън се изкриви в гримаса. Боже, имай милост. Не можеше да си представи да живее със знанието, че някакво копеле е насилило Мегън по подобен начин. Не бе знаел, че Марк и Ейми са чифтосани, но си спомняше ясно дните, когато бъдещето им беше несигурно. Ако Марк и Ейми бяха толкова нещастни, тогава мъжът не е имал друг избор, освен да издържи. Животът на неговата половинка щеше да бъде поставен над гордостта му, и яростта щеше да го разяжда жив.