Вдигна ръка към главата си и я разклати яростно. Имаше нужда от повече информация.
— Копелетата би трябвало да знаят честотите ми, за да блокират системите на Райдъра — оплака се тя, щом почувства, буквално почувства, един от войниците, когато те тръгнаха от най-близкия хребет в пустинята. — След нас са, проследяват местоположението ни и идват.
Жената удари бутона на таблото и започна да набира команди още преди клавиатурата да излезе напълно над скута й. На предното стъкло мигновено се показа сложна, ярка карта.
— Там, седем тире четири — отсече тя, когато дойде завоя. — Твое дясно. Там ще е по-трудно да ни проследят.
Напред нямаше нищо. Нито засади, нито чакащи. Чистотата на информацията беше обезпокоителна, почти позната.
— Можеш ли да вярваш на това, Мегън? — Брейдън завъртя рязко волана наляво и се насочи към по-хълмистата част на пустинята, към каньоните, кръстосващи района.
— Някой е отворен към мен. — Мегън продължаваше да въвежда информация на картата. — Информацията не е капан, но проклета да съм, ако знам причината. Не може да са чак толкова тъпи, колкото сочат действията им.
Може би тя бе по-силна. Младата жена прехапа яростно устни, обезпокоена от това колко бързо информацията заливаше мозъка й, без болка.
— Тарик е зад нас, следва ни отблизо. Той показва ли се на картата? — попита със заповеднически тон една от Породите, стоящи на задната седалка.
— Ако го отбележа на картата ни, и те ще го засекат.
— Какво ще кажеш за онези лоши момчета зад нас?
Другият изръмжа.
— Виждам следите от прах отзад.
— Само на автомобил. — Мегън продължаваше да почуква на клавиатурата, поддържайки връзката с другия Райдър защитена от всеки опит за проникване. — Знам какво правя.
Поне се надяваше, че знае. Беше изминало дълго време, откакто с чичо й Стивън и неговите военни приятели си бяха играли заедно. Докато тя поддържаше комуникационната връзка между двата автомобила ясна, едно внезапно изгарящо усещане на тила й накара очите й да се разширят.
— Назад! — Мегън едва осъзнаваше, че почти крещи, когато долови неочакваната заповед да се изстрелва в мозъка й. — Имат ракети… Шибаняци! — Взривът разтърси Райдъра. Брейдън завъртя волана, ръмжейки, когато автомобилът зад тях се отклони и едва не се заби в тях, преди да се изправи.
— Опит за радарно прихващане — компютърният глас прозвуча в мига, в който три яростни изръмжавания на Породи отекнаха около нея.
И Мегън бе готова да се закълне, че връзката в ухото й е изпълнена със същия звук.
— Да, ръмженето ще помогне — извика към тях, опитвайки се да остане на мястото си, когато Брейдън започна да върти волана, докато компютърът продължаваше да предупреждава за опит за прихващане.
— Каньон отпред. — Мегън посочи завоя на картата. — Шестдесет метра. Има редица пътища през няколко каньона, които можем да използваме. Те ще спрат ракетите.
— Ракетно прицелване.
— Копелета. Къде, по дяволите, е този каньон, Мегън? — извика Брейдън.
— Наблизо. Ще успеем. — Тя се подготви за завоя и стисна зъби, когато Райдъра го взе на две гуми, само секунди преди попадението.
Ракетата избухна в стената на входа на каньона, когато автомобилите минаха през него.
— Пътят се стеснява — предупреди го Мегън, когато очилата за нощно виждане, които носеше, разкриха стените на каньона. — Радарът не показва никакви препятствия отпред. Това е всичко, което трябва да гледаме.
— Колко е дълъг този каньон? — изръмжа някакъв глас в ухото й. Той беше точно толкова опасен, колкото и този, който използваше Брейдън понякога. Чиста мъжка ярост и тестостерон.
— Осем километра, по-малко от три минути. Но това е пряк път. Няма начин да издържат, освен ако не минат през каньона, и с малко късмет, ще отидат полека по дяволите. — Жената погледна към непоколебимото лице на Брейдън. — Аз мога да карам по-бързо.
Той й хвърли поглед, изпълнен с крайно недоверие.
— Спомням си последното ти преследване, Мегън. Никакъв шанс!
Излязоха от каньона няколко минути по-късно. Мегън се наведе над клавиатурата, борейки се да останат една крачка пред копелетата, които ги гонеха, както и с психичните импулси, нахлуващи в мозъка й.
— Наляво. — Посочи напред към следващия каньон. — Мамка му, мисля, че използват сателитно проследяване с GPS. Притежават доста полезни джаджи, Брейдън.