Ох-ох.
Клиниката. Мегън се облегна на рамото на Брейдън.
— Всичко ще стане интересно. Особено като се има предвид, че Ланс сигурно вече се е обадил на цялото проклето семейство. Гадни войнишки бои. Нищо чудно, че не разпознах чичо Стивън. Какво, по дяволите, правеше той с онзи пистолет, насочен към мен?
Чувстваше се замаяна, но си спомни, че той стоеше там и гледаше. Чакаше.
— Какво, по дяволите, прави тук? — попита отново.
— Ще млъкнеш ли? — изръмжа Брейдън, въпреки че ръката му притискаше главата й здраво. Предполагаше, че това е някакъв вид успокояващ жест. Проклятие, той изглеждаше разстроен.
— Няма да стане по-дълбока. — Мегън се опита да погледне към раната, но се отказа, когато ръмженето се превърна в животински тътен.
— По дяволите, ти се цупиш — промърмори тя, когато той я залюля. Седяха в проклетата мръсотия, а той я люлееше. Чувството беше приятно; малко странно, но приятно.
— А ти си простреляна, Супержено — озъби се Брейдън. — Дръж се като такава!
Мегън се намръщи.
— Нима има специален начин, по който трябва да се държи прострелян човек?
Породата простена. И не звучеше доволен.
За щастие, изглежда тази мисъл не я притесняваше много. Тя затвори очи и се отпусна в топлината му. И позволи на тъмнината, замъгляваща зрението й, най-сетне да я обгърне. Просто щеше да дремне една минута. Само една…
— Ако припаднеш в мен, Ланс ще види — гласът на Брейдън внезапно разкъса мъглата във вените й. — Ще се появи с другите проклети мъже от семейството ти, Мегън. Какво каза? Раната не е дълбока? Да не би да си просиш всички да започнат да те глезят?
О, това не беше честно. Очите й се отвориха рязко, а главата й се отметна назад предизвикателно.
— Ще ти сритам задника. — В заплахата липсваше раздразнение. Всъщност звучеше доста слабо.
Но усмивката на Брейдън озари нощта. Чувствените му устни се извиха бавно и порочно.
— Като ми говориш така, само ще накараш пениса ми да се втвърди.
Мегън вдигна ръка, докосна бузата му и се усмихна. Господи, обичаше го.
— Пенисът ти винаги е твърд.
— Само за теб, половинке. — Той обърна глава и съвършените му устни се притиснаха към дланта й. — Завинаги. Само за теб.
Завинаги. Звучеше достатъчно добре за нея.
Младата жена въздъхна, когато Ланс и чичовците й внезапно се наведоха над нея. За щастие, нямаше глезене.
Стивън прегледа раната, пръстите му я опипаха нежно, а погледът му… беше горд. Гледаше я с гордост. И разбиране. Гледката на тези емоции в очите му й помогна да сдържи инстинктивната си реакция при докосването му. Неудобството не беше толкова силно, колкото преди, но все пак, не беше комфортно.
— Хайде, лошо момиче. — Брейдън мина пред Стивън, когато той приключи с прегледа, и вдигна Мегън на ръце. — Ти си луда. Не е много дълбоко. Този куршум трябва да излезе. Изглежда, че въпреки всичко, ще се наложи да те поглезим малко.
Все още е вътре? Мегън се втренчи в него ужасено и усети как главата й се завъртя. О, по дяволите…
Не успя да види шока по лицето на половинката си, когато припадна, нито изненадата по тези на братовчед си и чичовците си. Но това беше първият й куршум, и щеше да се погрижи да ги увери в този факт по-късно. Заслужаваше един малък припадък.
Двадесет и първа глава
Убежището, четири седмици по-късно
Мегън се загледа в слънчевите лъчи, проникващи през прозореца на кабинета, който тя и Брейдън заемаха по време на седмиците, прекарани в тестове, които се бяха съгласили да направят. След операцията за отстраняване на куршума, бяха напуснали болницата и бяха отлетели право към Убежището, където Мегън бе гледана толкова внимателно, че я побиваха тръпки. Докторите тук бяха прекалено стриктни.
Но поне я бяха спасили от наплива на членове от семейството й.
Те я бяха посетили няколко пъти, но баща й и дядо й изглежда разбираха, че мечтите й най-сетне се бяха материализирали. Ланс не беше толкова щастлив. Поради някаква причина, мисълта да работи с непознатата жена заместник, която от Вашингтон обещаха да му изпратят, не му допадаше особено.
Чичовците й — Стивън, Наш и Блейк, се бяха върнали в своите племенни земи след приключването на една мисия, която бяха започнали преди няколко години. Името на Кули е било свързано със Съвета по генетика при разчитането на възстановените тайни файлове от една от големите генетични лаборатории. Как бяха успели да заблудят сенатора, Мегън не бе сигурна. Беше малко замаяна, когато й обясниха това. Нещо за алтернативни идентичности и лицева реконструкция. Нищо чудно, че й бе отнело толкова време да разпознае чичо Стивън.