Пръстите на Джонас се свиха в юмруци при тази мисъл. Ейми беше чифтосана с другия мъж преди години, още преди спасяването им от лабораториите, и никога не го разкри. Нито един от двамата не бе показвал признаци на разгонване, само някои — на много близко приятелство.
Той сви устни и стисна зъби с достатъчно сила, за да изпрати шокираща болка в челюстта си. Беше го грижа. Поклати глава, отдалечи се от прозореца и огледа чистия, скъп офис, който заемаше.
Ръководител на националната сигурност на Породите. Притежаваше офис в Убежището, както и такъв във Вашингтон. Разполагаше с личен асистент, най-новата техника и свободата, за която винаги бе копнял. Но жената му се бе изплъзнала. Бе избрала друг.
Не че я винеше. Той не бе успял да я защити в лабораториите, когато тя бе достигнала зрялост. Какво би я накарало да повярва, че би могъл да я защити сега?
Джонас изръмжа, когато яростта проряза душата му. Толкова много погубени животи. Той беше водачът на своя Прайд, негова бе отговорността да защити по-младите женски, да отклони от тях дресьорите и пазачите и да намали ужасите в живота им.
Постара се да блокира спомените. Годините, прекарани в тренировки, го бяха научили как да притъпи случилото се през онази нощ, как да го изтласка обратно в дебрите на съзнанието си. Но споменът бе винаги там, чакащ да връхлети, готов да го унищожи.
— Г-н Уайът? — Личната му асистентка почука на врата плахо, а гласът й бе колеблив.
— Влез — каза рязко Джонас, като не криеше раздразнението си от прекъсването.
Вратата се отвори бавно и обикновено уверената секретарка пристъпи във вътрешността на кабинета. Хладните й сиви очи проблеснаха към него само с намек за нервност, сдържаните черти на лицето й не трепнаха, безчувствената маска не падна от лицето й. Тя беше студена като айсберг и ефективна като робот. Но всичко това бе една много блестяща, много впечатляваща фасада. Джонас можеше да усети нервността, следата от страх, която се излъчваше от нея. Но трябваше да й го признае — тя скриваше страха си от него по-добре от останалите.
— Получихме съобщение от връзката ни във Вашингтон. Трябва да се върнете в офиса там за една среща утре сутрин с Комисията по надзор относно сенатор Кули. Сенатор Тайлър иска да се погрижите за това лично. Той би искал изменението на клаузите в Закона за породите да се прокара възможно най-бързо, за да се даде възможност за уволнение и завеждане на дело срещу агенти Фароу и Хардинг.
Фароу и Хардинг. Свръзката им във Вашингтон никога нямаше да ги види в съда заради престъпленията им. Никога нямаше да ги видят отново.
— А бяха ли открити Фароу и Хардинг? Изчезването им повдигна повече от един въпрос в правоприлагащите органи.
Миа го погледна твърдо.
— Агенти Фароу и Хардинг не са открити все още — информира го тя. — В момента обаче няколко патрула ги издирват.
Каква загуба на военна сила, но необходима. Фароу и Хардинг се наслаждаваха на влизането си в ада, чрез пропадане в горящата лава на един вулкан в чужбина. Ако не друго, Съветът бе обучил Породите как да се отървават ефективно от ненужните тела.
— Много добре. Събери всичко, от което имаме нужда и да тръгваме след смрачаване. Искам също и профилите на двете свръзки във Вашингтон. Искам да знам всеки детайл от шибания им живот, чак до последната им пръдня. И ми трябва за вчера. Това няма да се случи отново. — Джонас долови трепването на Миа, когато изръмжа последното изречение, но наистина не му пукаше. Не беше там, за да кара някого да се чувства удобно, най-малко собствената си асистентка.
— Веднага, сър. — Младата жена кимна бързо и леко с глава, след което излезе и затвори вратата зад себе си.
И Джонас отново беше сам.
Младият мъж огледа стаята, античното бюро от черешово дърво, огромния стол зад него, внимателно полираните лавици, кожения диван и столове. Стаята миришеше на изисканост и огромна власт. Власт, която обществото на Породите бе трупало бавно и бе използвало, за да осигури тяхното място в света. Ръководният кабинет на Котешките породи работеше безшумно, извън полезрението на обществото, за да осигури това място.
Имаше толкова малко Породи, а създаването на потомство не бе лесен процес. За съжаление, изглеждаше, че по-дългата продължителност на живота щеше да им докара повече проблеми от всичко друго. Особено като се има предвид напускането на Убежището на една от двойките.