— Седни, Мегън — въздъхна Ланс.
Облегнат назад в стола си с глезен подпрян на коляното, Брейдън обърна глава отново, за да я види как прекосява кабинета. Тя се движеше като пролетен дъжд, плавно и копринено. И проклет да бъде, ако уханието й не караше устата му да се овлажни.
— Добре, ето ме тук. — Мегън спря пред бюрото, поглеждайки към стола до Брейдън с немалко количество подозрителност и искрица веселие, когато бързо овладя една усмивка. — Но не искам да седя до него. Той хапе.
Младата жена скръсти ръце пред гърдите си — изящни, малки гърди, достатъчно налети да го изкушат. Фалшивото й намръщване го осведоми, че малкото приключение вчера не я бе разгневило наистина. Тези извити черни вежди, сведени над морскосините очи, които изглеждаха достатъчно дълбоки, за да се удави човек в тях, го предизвикваха. А той обичаше предизвикателствата.
— Тя стреля. — Брейдън сдържа усмивката си, когато се обърна отново към Ланс и кимна към нея. — Имам нужда от някаква защита.
Ланс не бе развеселен. Изтри с ръка лицето си и промърмори нещо за „проклети, упорити жени“.
Брейдън напълно се съгласи с него.
— Той защо е тук? Нямаме ли достатъчно проблеми, с които да се справяме? — попита Мегън.
— Седни, Мегън — изсумтя Ланс. Очевидно не беше в настроение за тази малка среща. — Дори ако това означава да преместиш стола.
Тя направи точно това. Брейдън се усмихна към нея бавно и порочно, докато гледаше леката руменина по бронзовата й плът. Информацията, която имаше за Мегън, беше ясна, кратка и подредена, както Брейдън бе свикнал да очаква от Джонас.
Взаимоотношенията с братовчед й бяха част от доклада. Изглежда тя и Ланс се бяха карали в продължение на месеци заради нейното настояване да поеме пустинните патрули, вместо по-безопасните назначения в някой град. Но те бяха по-близки от повечето братя и сестри, какво остава за братовчеди.
— Имам работа за вършене днес — посочи най-сетне тя, малко нетърпеливо, когато нито един от тях не проговори.
— Не, нямаш. — Ланс се наведе напред и скръсти ръце на бюрото, намръщването му се засили. — На път си да получиш точно това, което искаше през последните две години. Поздравления! — Той не беше доволен, но Брейдън вече бе наясно с този факт. Ланс беше бесен като дявол не само на Брейдън и Отдела по делата на Породите, но и на Мегън.
— Наистина ли? — провлече тя с фалшиво веселие. — Това е интересно. И така, това мое тайнствено желание включва ли оръжие? — Очевидно това бе единственият спор, който не бе успяла да спечели срещу братовчед си. Тя мразеше полицейския Уондър и го бе тормозила да поиска някой по-мощен пистолет за нея.
— Използвай някое от твоите — отвърна грубо Ланс. — Имаш достатъчно такива, и тъй като вече не си на официална служба, аз не мога да те спра. Или използвай едно от неговите. Изглежда си се справила добре с тях вчера.
Мегън хвърли поглед към Брейдън с крайчеца на окото си.
Породата й отвърна със самодоволна усмивка, когато погледът й се премести изцяло върху него. Накрая тя се обърна отново към братовчед си, вместо да изрази гласно подигравателната забележка, която Брейдън усети, че лежи на върха на пъргавото й езиче.
— Ще ми кажеш ли какво получавам? Аз имам много желания, нали знаеш. Или ще оставиш г-н Арнес да говори вместо теб?
Буйна. Такава бе тя. Буйна като демон. Харесваше му.
Той вдигна крак от коляното си и го спусна бавно обратно на пода, преди да се изправи от стола си. Не откъсваше очи от нея, гледаше я напрегнато, харесваше му как срещна погледа му и прикри нервността, която той усети, че расте вътре в нея.
Понякога, ДНК-то на животно, което притежаваше, му беше дяволски удобно. Естествената емпатична способност лесно долавяше емоциите на хората около него, филтрираше ги и те достигаха до него без емоционалното въздействие върху психиката му, каквото един нормален човек би изпитал. Знаеше какво чувства тя, но той самият не го чувстваше.
Брейдън изръмжа с умишлено груба вибрация, която избоботи опасно от гърдите му, когато сведе клепачи и позволи на погледа си да се плъзне по нея.
Лицето на Мегън се изчерви, и проклет да бъде, ако нежното, пикантно-сладко ухание на възбудата й не го караше да скочи към нея точно тогава и там. Питаше се дали тя е забелязала ерекцията му. Би било дяволски трудно да се пропусне, ако погледът й се плъзнеше само няколко сантиметра по-надолу.