— Опасност — промърмори Мегън, но очевидно не бе изплашена, когато се обърна отново към Ланс. — Пак питам, той защо е тук? Не си ми обяснил това още, Ланс.
— Прави живота ми ад — изръмжа братовчед й, като стрелна Породата с раздразнен поглед.
Брейдън наклони глава с подигравателно потвърждение.
— Добре, нека прави живота ти ад, а аз си тръгвам. — Мегън понечи да се надигне от стола си.
— Сядай, Мег — въздъхна Ланс. — Това включва и теб също. Твърде много. Брейдън, както знаеш, е Котешка порода. Лъв, за да сме точни. Задачата му тук е малко сложна.
— И как това включва мен?
Преди Ланс да отговори, Брейдън се намеси.
— С факта, че Породите, които намери мъртви в онова дере, бяха тук, за да търсят теб. Както и Койотите. Би ли искала да обясниш това? — Той наклони глава, наблюдавайки я внимателно, усещайки объркването й.
— Мен? — Жената поклати глава, взирайки се в него объркано. — Защо ще ме търсят?
— Надявах се ти да можеш да отговориш на този въпрос.
— Ланс, какво става тук? — попита тя. Лекото ухание на нещо подобно на страх достигна до Брейдън и го накара да иска да я защити, да я предпази.
— Разпитът на Койота, когото рани вчера разкри, че те са тук, за да убият Марк, Ейми… и теб. Те е трябвало да ги убият в твоя район, където ще бъдеш привлечена от тях… — изборът му на думи сигурно бе неправилен. — Така те са щели да те убият.
Младата жена облиза устни нервно и поклати глава невярващо.
— Но аз не ги познавам. Никога не съм била в контакт с Породи или която и да е част от Съвета. Защо търсят мен? Защо ще искат смъртта ми?
Мегън се вторачи в Брейдън; страхът тежеше в гърдите й. Не можеше да си представи защо Съветът я иска мъртва, или защо две Породи ще я търсят. Тя не бе част от спасителите на Породите, нито от разследванията, които бяха разбили различните лаборатории. Беше напуснала Полицейската академия и се бе прибрала право вкъщи, за да работи в офиса на Ланс.
— Надявах се ти да ми кажеш. — Брейдън се облегна назад в стола си, гледайки я с очи, които хипнотизираха и сякаш виждаха прекалено много, прекалено лесно.
— Не знам — поклати глава тя. Беше объркана. Това не можеше да има нищо общо с емпатичните й способности. Трябваше да бъде нещо друго.
— Аз съм тук, за да открия защо е така. — Гласът му се втвърди, както и кехлибареният блясък в очите му. — Бях назначен в шерифския отдел, за да науча причините, поради които нашите Породи умират тук и какво иска от теб Съвета. За да направя това, трябва да се предприемат определени стъпки.
Защо Мегън имаше чувството, че това е капан? Можеше да го види в очите му, да го чуе в гласа му. И ако това не бе достатъчно, стомахът й се бунтуваше от нерви — сигурен знак, че няма да хареса онова, което предстои.
— Например?
— Представител. — Гласът му се изпълни със задоволство. — Длъжен съм да живея и да работя с представител на местната полицейска служба. Човек, който е наясно с това, което съм, но няма да каже на никой друг. Тъй като ти си част от разследването, беше решено от шерифа и Отдела по делата на Породите, че ти ще бъдеш този представител.
О-о, това беше решено? Сякаш тя нямаше право на мнение? Сякаш би им позволила да й дават нареждания, без да възрази.
— О, аз не мисля така. — Мегън се изправи от мястото си, незабавно отхвърляйки идеята. Нямаше начин, по дяволите. — Имаме чудесни мотели тук. По дяволите, Ланс живее сам. Остани с него.
Брейдън се изправи бавно на крака и младата жена просто не успя да се сдържи. Не успя да се сдържи да не огледа тези мощни дълги крака, обгърнати в избелели дънки и обути в тъмни издраскани кожени ботуши. Мегън върна погледа си обратно към неговия и лицето й пламна от многозначителната усмивка на устните му. Да не говорим за повече от впечатляващата издутина между бедрата му.
— Ланс не е вариант — провлече Брейдън. — Ти си причината те да дойдат тук. И няма да спрат, докато не те убият, Мегън.
— Глупости — изръмжа тя. — Ако искаха да ме убият, можеха да го направят по всяко време. Твоят Койот те е излъгал, Брейдън. Мислил ли си за това?
— Мислил съм. — Породата кимна бавно, онази проклета усмивка не слизаше от устните му. — Предпочитам да греша, но да бъда предпазлив. И така, съквартирантке, кога ще се прибираме у дома?