Борбата не помагаше. Тя се опита да рита, да хапе, да удря, но всяко действие бе контрирано, докато тя не се усмири, мълчалива, опитвайки се да игнорира инстинктивната изгаряща възбуда, която започна да се надига в гладните дълбини на женствеността й.
Кучи син. Желаеше го. Мегън се втренчи в него при това осъзнаване и усещането на прилив от чисто удоволствие, което заливаше плътта й, докато той я държеше. Дали някога се бе чувствала така? Дали някога бе познала подобна интензивност на усещане от толкова кратко докосване?
— Свърши ли вече? — гласът на Брейдън беше спокоен, вбесяващо развеселен, но примесен с тъмно желание.
Младата жена отказа да отговори. Той се отдръпна достатъчно, за да я погледне. Тя не искаше да говори. Ако го направеше, може би щеше да стори нещо глупаво. Нещо неразумно. Нещо, което със сигурност щеше да я вкара в беда. И…
Той имаше ерекция.
Очите й се разшириха шокирано, когато усети дебелото копие от плът, притиснато към долната част на корема й, горещо и твърдо… и ако Мегън не грешеше, по-впечатляващо от издутината, която бе зърнала предишния ден.
— Пусни ме. — Тя се насили да произнесе думите между стиснатите си зъби, а клиторът й изкрещя в протест. Искаше й се да се отърка в него, да усети как зърната й докосват гърдите му, и това само я разгневи още повече.
— Няма да спечелиш. — Брейдън задържа ръцете й зад гърба й с едната си широка длан, отказвайки да я освободи, като я изви по-близо до себе си. Другата му ръка улови опашката й и дръпна главата й назад.
Очите му, като тъмно злато, се взираха в нея с една прикрита чувственост, която караше утробата й да се свива, а вагината й да крещи яростно.
Да, тя го мразеше. Наистина. Мразеше го толкова много.
— Не залагай на това. — Мегън присви очи, гледайки го яростно, дори когато тялото й изкрещя от удоволствието да бъде толкова близо до него. — Не искам и нямам нужда от теб. И следващия път, когато се отнесеш толкова грубо с мен, ще те застрелям.
Устните му се извиха развеселено.
— Опитай се да ме застреляш и може да се наложи отново да те ухапя.
Очите й се разшириха шокирано, когато главата му се сведе, устните му се насочиха към поруганата долна част на ухото й, за да го поеме в устата си и да го оближе.
Мегън дръпна главата си на една страна, опитвайки се да я удари в неговата.
Брейдън се премести назад и се изсмя дрезгаво и възбудено, като погледна надолу към нея отново.
— Дръж проклетите си вампирски зъби за себе си — отсече Мегън. — И ме пусни или ще започна да крещя докато ушите ти заглъхнат. Това се нарича тормоз, нали знаеш. Сексуален тормоз.
— Хм, това не е сексуален тормоз, бейби. Когато реша да стане сексуален, повярвай ми, ще разбереш. — Но въпреки всичко я пусна. Бавно. Прекалено дяволски бавно. — Сега седни и ще поговорим за това.
Скритото предупреждение в тона му я накара да се напрегне.
— Ти можеш да си говориш. — Мегън се изправи сковано и го изгледа възмутено, а желанието да изкрещи стана почти непреодолимо. Той сигурно бе най-вбесяващият, най-упоритият мъж, когото някога бе срещала през живота си. — Аз отивам на закуска. Една приятна, спокойна закуска. Без теб. След това отивам да патрулирам. Без теб. Нямам нужда от твоята помощ. Не я искам. Разбираш ли това?
Проклет тъпак, вероятно дори не я бе чул.
— Ще видим дали можем да освободим графика ти, докато се занимаваме с това. За момента, всички патрули са навън. Ланс те освободи за днес, но си помислих, че би искала да имаш някакъв принос за останалата част от седмицата.
Мегън потръпна шокирано. Той я игнорираше, дори още по-лошо, променяше графика й?
— Можеш да променяш каквото, по дяволите, си искаш — изръмжа жената, треперейки, на ръба на ярост, на каквато никога не бе предполагала, че е способна. Не можеше да повярва, че този мъж й се налага така, или че Ланс го позволява. Това бе нейният живот, по дяволите. Тя си имаше достатъчно проблеми, с които да се справя — с проклятието, с което се бореше ежедневно. Не се нуждаеше от това. — Приключих с теб и онзи диктатор, братовчед ми. Отиди да спиш в неговото легло, защото никое от моите не е свободно.
Преди Брейдън да успее да я спре, тя отвори рязко вратата и тръгна надолу по коридора. Беше изчистил графика й, така ли? Беше отменил патрула й, така ли? Майната му. Винаги имаше нещо за вършене, дори ако това означава у дома. Проклета да бъде, ако остане там и понася властното му отношение. Без значение какво искаше да прави тялото й.