Трета глава
Мегън знаеше, че е в беда. Не беше глупачка и не упорстваше просто за да бъде упорита. Беше ужасена и този страх не беше насочен накъдето би трябвало да бъде. Не Съветът или тяхната „война на зверовете“ я ужасяваше. Беше откликът й към една арогантна, прекалено самоуверена Порода.
Желаеше го. И това не се връзваше. Тя се бе отказала от физическото удоволствие преди години, като предпочиташе да мине без него, отколкото да страда от мислите и емоциите, които се изливаха от партньорите й по време на секс. Стресът дори само от това, бе достатъчен да отдръпне една жена от всеки оргазъм, който може да наближава по това време.
Въпреки това сърцето й препускаше, плътта й гореше, деликатните гънки между бедрата й бяха нежни, чувствителни и подути от желание. И беше влажна. Не само от горещата вода, която я покри, когато влезе във ваната, от която се надигаше пара.
Ухото й беше изтръпнало и пареше. Мегън подръпна меката му месеста част и се отпусна в огромната вана, като все още беше бясна от арогантността на Брейдън.
Мразеше арогантни мъже. И мразеше колко лесно тялото й я предаваше, когато Брейдън бе някъде наблизо. Един ден. Познаваше този идиот от един шибан ден и тялото й плачеше за докосването му.
Нека копелето само да се опита да се нанесе при нея. Щеше да му покаже точно колко бързо може да стреля. Щеше да пръсне топките му на прах.
Парата от горещата вода я обгръщаше, просмукваше се в плътта й, за да облекчи болките от многобройните синини, които обезобразяваха горната част на тялото й. Ребрата й приличаха на коледна украса, ожулено червено, дълбоко синьо и множество драскотини, които горяха като адски огньове от вчерашната битка.
Мегън беше ядосана и притеснена. Притеснението щеше да я държи будна за известно време и тя го знаеше.
— Уоф. — Тихият звук на кучето й, смесица от Чау Чау и немска овчарка, беше успокояващ. Също така й помогна да откъсне мислите си от една определена Лъвска порода и да ги върне към настоящето.
Мо-Джо бе отказал да й позволи да го докосне, когато в началото Мегън пристъпи на верандата. Отново. Като че ли вчера не бе достатъчно. Миризмата на Породата беше обида за кучешката му гордост. Или нещо такова.
Бе я подушил само веднъж и изръмжа към нея така, сякаш тя бе врагът и работата му е да се разпорежда с нея. Оголвайки страшните си, остри, съвършено бели зъби, той я накара да се запита защо изобщо го държи, докато му изръмжаваше в отговор. Само успя да си спечели един звук, който можеше да бъде определен като кучешкия еквивалент на изсумтяване, когато отключи вратата и той мина покрай нея. Просна се под отдушника на климатика, докато тя си приготвяше закуска. Добре де, приготвяше на него закуска, която той й позволи да сподели с него.
Сега лежеше до вратата на банята и я гледаше с онова объркано кучешко изражение, докато тя се оплакваше и беснееше по отношение на Лъвските породи в продължение на тридесет минути. Беше добро куче, когато искаше.
— Мо-Джо, донеси ми една бира. — Мегън въздъхна снизходително, когато погледна към него. Искаше й се да бъде по-малко своенравен и упорит. Ако беше, тогава онова училище за инатливи кучета щеше да си е свършило работата с него. Щеше да отиде и да й вземе една студена бира незабавно.
Вместо това той наклони глава и вдигна носа си презрително, сякаш го бе помолила да направи нещо неприятно.
Мегън си отбеляза да не споделя следващата бира с него.
— Трябва да е нещо животинско — промърмори тя, мислейки си за изражението на Брейдън, когато предишния ден подигравателно го беше нарекла Котарака в чизми. Това предизвика усмивка на лицето й. Изражението му отразяваше чисто мъжко възмущение.
Мегън мислено отбеляза една точка за женския представител на невидимото табло на живота. Заслужаваше тази оценка след шока, който се бе опитал да й поднесе днес.
Да се нанесе при нея? Тя не мислеше така.
Мо-Джо въздъхна, когато Мегън погледна отново към него — големите му кафяви очи бяха сънливи, докато се наслаждаваше на контролираната от климатика прохлада в къщата. Температурата навън бе достигнала тридесет и осем градуса, и макар кучетата да преживяваха доста добре при по-високи температури, той все пак предпочиташе да стои вътре в къщата.
— На отдушника ли лежиш отново, Мо-Джо? — попита тя, вече доста сънлива, когато забеляза местоположението на тялото му.