Кучето я дари с едно безразлично изръмжаване.
— Някой ден ще те изтъргувам за пудел — прозина се жената.
Или лъв. Тя изсумтя при образа, който внезапно изникна пред вътрешния й взор. Два метра. Трябваше да бъде два метра.
Височината беше слабостта й при един мъж. Височина и онези широки, силни рамене, и гъста, златистокестенява коса. Широки длани. Ботуши. Трябваше да носи ботуши и дънки, с черна тениска, която се разтяга по невероятно широкия гръден кош, а ръкавите да се опъват върху издутите бицепси на ръцете.
Плътно прилепнали дънки прегръщаха онези дълги мощни крака и държаха една впечатляваща издутина, която Мегън бе успяла да забележи, когато бе насочила дулото на полицейския си Уондър към него вчера. Беше също толкова впечатляваща и днес.
Не че щеше да стреля. Не там във всеки случай. Някои неща бе просто престъпление да бъдат унищожени, и ако тази издутина беше някакъв знак, това беше първокачествена мъжка плът.
Мисълта за това накара устата й да се навлажни и по устните й затрептя един стон. Колко време бе минало, откакто наистина бе правила секс?
— Той беше чудесен, Мо-Джо — въздъхна тогава. — Наистина чудесен, и го знаеше. Проклет котарак.
Гаден.
Не че имаше нещо лично против Породите. По дяволите, тя дори бе участвала в кампания за Закона за правата на хората Породи, който бе излязъл преди година. Не беше предубедена. Просто предпазлива. Това бе всичко.
Той беше див и неукротим. Мегън можеше да види това в безгрижната му усмивка и в блясъка на тъмните му кехлибарени очи. Беше един адреналинов наркоман, не беше от типа домашар или от вида „и заживели дълго и щастливо“. Той би могъл, ако тя му позволи, да разбие сърцето й.
Но я остави да се бори. За първи път през живота си тя имаше възможността да действа, а не да гледа отстрани. Лично да се бори с лошите момчета и да спечели.
Удоволствието, заляло я при тази мисъл като прилив, бе почти сексуално. Беше подготвяна за тази работа през по-голямата част от живота си. Беше се борила за това, но накрая проклятието, което носеше, надигна грозната си глава.
Емпатичните й способности се бяха проявили по време на последната година в гимназията и неотклонно бяха нараствали към по-лошо.
До точката, в която работата в областта, за която бе мечтала, сега й бе отказана. Тя беше опасност за един екип. И за себе си. Силните емоции на хората около нея, изглежда засягаха нейните.
— Може би трябва да отида в детска градина — въздъхна Мегън с гримаса, преди да изпъшка примирено. Детската градина нямаше да й послужи изобщо.
Тя се размърда във водата и въздъхна, когато топлата течност погали чувствителното й тяло.
— Уоф. — Тя завъртя рязко главата си, когато Мо-Джо се изправи бързо на крака, обърна се към вратата и погледна подозрително.
Той може да се беше провалил на теста по учтивост в онова скъпо кучешко училище, но бе ненадминат в обучението по защита. И това, което демонстрираше сега, бе чисто мъжка агресия. Неговата територия бе застрашена.
Най-страшното беше, че Мегън не можеше да го усети. Докато се опитваше да долови присъствие, всичко, което почувства бе студено, мъртво пространство.
Койотска порода. Това трябваше да е. Може да не беше в състояние да усети емоциите на Брейдън, но би разпознала топлината му и спокойствието, достигащо до нея. Единственият път, когато не бе почувствала нищо, нито дори намек за съзнание, беше вчера, когато се взря в очите на онази Койотска порода. Усетила ги бе точно преди да атакуват. Злото и омразата.
Мамка му. Мамка му. Не се нуждаеше от това. Не можеше да си позволи Брейдън да е прав. По дяволите.
Мегън се надигна бавно от водата, взе дългия, тънък копринен халат, който висеше на стената и го наметна. После взе пистолета, който бе оставила на гърба на шкафа. Четиридесети калибър Глок 22 — беше малко тежък в ръката й, но удобен, сигурен. Глокът беше остарял, но надежден. Тя обичаше надеждните неща.
Пълнителят беше зареден и готов за стрелба.
Мо-Джо беше в дебнеща поза до вратата, тялото му бе напрегнато от желание да атакува, който или каквото и да бе нахлуло в неговата самопровъзгласена територия.
Единственото нещо, на което го бе научило кучешкото училище, беше как да защити Мегън и дома й. Основната причина да задържи тази раздразнителна топка козина. Това, както и факта, че тя тайно го обича, да го вземат дяволите. Особено сега.