Мегън се спусна на пода, завъртя се по корем и се надигна с пистолет, насочен към вратата. Кучето започна да обикаля в кръг, ръмжейки яростно, когато Ланс и Брейдън се подхлъзнаха и спряха шокирано на вратата.
— Мамка му! — Ланс се вторачи в сцената пред себе си и примигна при гледката. Изражението му беше празно.
— От къде се появихте? — попита остро Мегън, примигвайки към него изненадано.
— Карахме нагоре, когато чухме изстрели. — Ланс поклати глава, когато Мо-Джо изръмжа предупредително.
— Долу, Мо-Джо! — Мегън се изправи на крака и почти простена от болка, когато тялото й внезапно започна да протестира срещу допълнителните наранявания. — Долу!
Двамата мъже се втренчиха в мъртвите тела в подножието на стълбите. Ланс поклати глава в изумление, а Брейдън се обърна да я погледне, повдигайки въпросително вежди.
— Надявам се да имаш добра служба по почистване — провлече Породата, като се облегна на рамката на вратата. — Петната от кръв попиват в твърда дървесина като тази доста бързо, Мегън. Може би ще искаш да им се обадиш.
Рязък изблик на смях се изтръгна от устните й, не истеричен, но не и спокоен, докато се взираше в бъркотията.
Около телата се събираха локвички кръв, вонята на смърт беше почти непоносима в затвореното пространство на къщата.
— Това е просто гадно. — Мегън усети как коленете й треперят, когато се изправи и тръгна бързо към стъпалата. — Те са Породи.
Тя седна.
— Койоти. По дяволите, Мегън. Предупредихме те. Не го ли направихме?
Яростта на Ланс се блъсна във въздуха около нея, но този път не я докосна, не атакува съзнанието й. Вместо това, една аура на спокойна твърдост се разпростря от Брейдън и се обви около нея.
Тя погледна Породата. Той се отдръпна бавно от рамката на вратата и внимавайки да избегне кръвта, се наведе над мъжа, когото тя бе застреляла и повдигна устната му предпазливо.
— Койот — съгласи се мъжът.
Направи същото и с другия труп, преди да извади мобилния телефон от колана си и да натисне един бутон бързо.
— Имаме още двама. Район 4-Б, жилището на Мегън Фийлдс. Докарай си задника тук.
Мегън се обърна към Ланс с вцепенено объркване.
— Ще съобщиш ли в участъка за това?
Той погледан Мегън с разярено изражение.
— По дяволите, не! — отсече братовчед й. — Ако дойдат, могат да хванат този тук. Няма нужда новината за това да достигне до улиците на града. — Изтри лицето си с ръце, преди да я погледне разтревожено. — Ти добре ли си?
— Добре съм. — Мегън въздъхна, преди да вдигне очи да погледне кучето. То скимтеше на вратата, легнало, и я наблюдаваше с отчаяните си кафяви очи. Не помръдваше.
— Мо-Джо, ела тук.
То не се опита да се раздвижи, само изскимтя жално.
— О, не! — Младата жена се опита да се надигне на крака, когато Брейдън се обърна към животното. — Не го пипай, защото ще ти разкъса лицето — предупреди тя Породата, когато той тръгна да провери кучето. — Ланс, обади се на татко. Койотът имаше нож.
Очевидно нападателят бе успял да нанесе удар все пак.
— Ти луда ли си? — Ланс се наежи възмутен. — Ние ще се погрижим за него. Ако чичо Дейвид види това, Мегън, ще ни разтърси толкова здраво и силно, че главите и на двама ни ще се завъртят.
— Ти просто се страхуваш, че ще те удари — сряза го тя.
— Продължавай да мислиш така — изсумтя братовчед й с чувство на безсилие.
Мегън му хвърли яростен поглед, като дръпна телефона от стената, коленичи до Мо-Джо и натисна номера за бързо набиране.
— Мег. Татко ти и дядо ти са на път. Добре ли си? — гласът на майка й звучеше ужасено, докато Мегън преглеждаше дълбокия разрез на корема на Мо-Джо.
Майка й, благословено да е сърцето й, винаги знаеше кога децата й са в беда, макар и емпатичните й способности да не бяха толкова силни, колкото на дъщеря й.
— Добре съм, мамо. Само Джо е ранен. — Тя се изправи, взе една кърпа от плота, за да притисне раната.
Наведе се до животното и залюля главата му. Спадането на адреналина започна да я прави слаба.
— Той ще се оправи, докато те дойдат.
— Сигурна ли си? — Майка й не можеше да бъде заблудена. Тя бе чакала обаждането на Мег като доказателство, че баща й и дядо й не са напуснали дома си напразно. Дядо й също щеше да разбере, че нещо не е наред. Той казваше, че ветровете му говорят за нея. Мегън поклати глава при тази мисъл. Емпатията идваше от страна на баба й. Никога не бе била сигурна какво идва от дядо й, но знаеше, че то е също толкова силно, колкото дарбите, които тя притежаваше, ако не и повече.