— Сигурна съм, мамо. Обичам те, но трябва да тръгвам сега.
Мегън затвори телефона, след което се обърна към Брейдън.
Той я наблюдаваше с тревога, и младата жена осъзна, че определено ще остане прикрепена към него. Ланс нямаше да допусне този инцидент да мине, без да вдигне малко шум, или поне без да се обади на цялото проклето семейство.
— Знаеш ли, Брейдън, ние наистина няма да се разбираме. В интерес на истината, дори не мисля, че ще те харесам.
Мегън се извърна от него, преди той да успее да отговори, защото звукът от автомобил нагоре по пътя привлече вниманието й. Тя тръгна към задната врата и изпусна една въздишка на облекчение, когато баща й и дядо й слязоха енергично от камиона и тръгнаха към къщата.
— Добре ли си, Мег? — Баща й я прегърна силно.
— Добре съм. Мо-Джо обаче е ранен. Наръгаха го с нож в корема. — Младата жена трепереше, докато се опитваше да избегне погледа на баща си и загрижеността, която винаги я караше да се задушава.
Баща й беше облечен в обичайните си дънки, но носеше риза и сребърна вратовръзка, което показваше, че се е готвел да излиза за вечерта. Гъстата му черна коса бе изпъстрена със сиви кичури, а черните очи бяха сурови и преценяващи, когато премина през кухнята към антрето и погледна Ланс.
— Раната изглежда доста дълбока, татко. — Мегън въздъхна, като погледна дядо си примирено, докато му позволяваше да й помогне да стигне до един от кухненските столове.
— Чичо Дейв, запознай се с Брейдън Арнес — чу Ланс да мърмори от антрето.
Беше наясно, че Брейдън я наблюдава, главата му бе наклонена и следеше всяко движение, всеки израз, докато гледаше сцената пред себе си. Нещо повече, онова спокойствие, което беше толкова голяма част от него, се вплиташе около нея, предпазваше я. Едно момиче можеше да свикне с това твърде много. Щеше да бъде жалко, когато то изчезне отново.
Очите му бяха питащи, почти объркани, когато дядо й, прегърбен от възрастта и бавно подвижен от сковаността в ставите, я потупа по рамото.
— Стой мирно, малко войниче. Ще ти приготвя чай — гласът му бе изпълнен със загриженост, обветреното му лице бе набраздено от тревога.
— Кафе.
— Чай — казаха твърдо баща й и дядо й.
Мегън направи гримаса. Чаят дори нямаше да съдържа кофеин.
Въпреки спокойствието им, тя усещаше страхът. Не го чувстваше, за щастие. Но усещаше как сгъстява въздуха около нея.
— Какво е станало тук, Ланс? — Баща й се наведе над Мо-Джо, до него имаше малка черна медицинска чанта, докато преглеждаше раната.
— Защо питаш него? Той не беше тук. — Мегън не обичаше защитната обвивка, която усещаше, че започва да се оформя около нея. Защо просто не бяха довели майка й със себе си? Това щеше да оформи обвивката напълно.
Баща й погледна назад към нея и за миг тя зърна ярост и страх, които знаеше, че не би трябвало да я шокират. И все пак го направиха, защото само ги усети, не ги почувства. Не я заляха с ослепителни вълни, нито й отнеха дъха. Също така забеляза, че Брейдън се е преместил по-близо до нея, което я улесняваше да издърпа този щит около себе си.
— Защото се грижа за една рана на животното ти, която можеше да бъде нанесена на теб — той не й се сопна, но Мегън можеше да почувства гнева, вибриращ от него. — Не знам дали нервите ми могат да понесат да чуят разказа от теб, дъще.
Раменете й увиснаха. Как човек можеше да се бори с такъв вид обич, по дяволите?
— Не знам какво се е случило, чичо — отговори най-сетне Ланс. — Карах Брейдън Арнес тук, за да поговори с нея. Влязохме точно когато Мо-Джо разкъсваше гърлото на онова копеле.
— А вчера? — попита тогава дядо й. — Ветровете духаха през земята с предупреждение, нейното име отекваше по въздуха.
На Мегън й се прииска да изпъшка.
— Вие, момчета, ме задушавате.
Брейдън се облегна на стената, наблюдавайки всичко, без да проговори. Секси и мълчалив. Добре, знаеше вече няколко неща за него.
— Свиквай с това — гласът на баща й не търпеше отказ. — Докато напусна този свят, ти си моя дъщеря и все още под моя закрила.
— Защитавай Ланс. — Мегън махна с ръка към ухиления си братовчед. — Той е в по-голяма опасност, отколкото аз, ако продължава да ме ядосва. Сподели любовта, татко.