Не беше осъзнал колко малка бе тя, колко слаба, докато не я бе вдигнал на ръце и не бе усетил крехкостта на тялото й.
Как, по дяволите, бе успяла да се пребори с двама Койоти и да оцелее?
Тъмните като нощ сини очи, почти черни, изглеждаха прекалено големи на фона на бледото й лице, изпълнени с вълнение и частица объркване. Но там нямаше страх. Тя беше ядосана. Бързото спадане на високия адреналин и болките, на които бе подложено тялото й през последните два дни я тормозеха. Но не бе уплашена.
А той не можеше да я обгърне. Не можеше да я предпазва от опасността. Можеше само да стои зад нея и да се моли да успее да й помогне. Светът не беше детска площадка, изпълнена със смях и игри. Поне неговият свят не беше такъв. Той бе окъпан от кръв и жестокост и само най-силният оцеляваше. По някаква причина, която той не можеше да проумее, Мегън бе захвърлена в центъра на неговия свят. Не можеше да я предпази от това. Можеше само да е до нея, когато се изправи пред трудностите.
— Тя е воин — старецът, нейният дядо, заговори зад гърба му.
— Тя е жена — отсече бащата яростно. — Мамка му, Ланс, какво, по дяволите, става?
— Тя е луда, ето това става — отговори Ланс. — Вчера следобед отиде право към една сцена на убийство, докато аз й крещях да се връща. Тази жена си търси белята. Този път белята я намери.
— Тя търси справедливост… — измърмори Джоузеф.
А всички те търсеха начин да я защитят. Тяхното желание да я закрилят бавно я задушаваше. Брейдън можеше да го усети, можеше да го види по лицето й. Тя имаше нужда да се бори и сега нямаше друг избор, освен да направи точно това.
— Не — обърна се Породата към всички тях. — Тя е боец и е оцеляла. И тъй като трябва да преживее това по някакъв начин, ще се наложи да й позволите да се бори. Докато разберем защо Съветът по генетика я е набелязал, ние трябва да й позволим да се бори, или всички вие ще я загубите.
Тишина, вълни от ярост, объркване и познанието на един старец — всичко това сякаш потече към Брейдън. Той срещна острия, старчески поглед на възрастния навахо, който се взираше в него, посивелите му плитки обграждаха квадратно, сковано лице.
— Тя е воин — каза Джоузеф с гордо вдигната глава. — Но внимавай, мой млади Лъв, тя също е и жена. И това най-често е голямата слабост на всеки мъж. Дори твоята собствена.
Откъде старецът знаеше кой и какво е той, Брейдън не знаеше и не го интересуваше. Сега, както и по-рано, объркването го заля. Породите, с изключение на малцината избрани, нямаха деца. Нямаха майки, нямаха бащи, чичовци или братовчеди.
Те бяха създадени в лаборатория — обучавани, вместо отглеждани, и сега се бореха ежедневно за оцеляване в един свят, който не бе сигурен какво точно да прави с този нов вид.
Брейдън никога не бе изпитвал емоцията на чисто покровителствената ярост и решителност да защитава нечие семейство.
Лесно можеше да види как тримата мъже бавно задушават бойния дух на Мегън с любовта си.
— По-добре да излезем с някакъв план, преди тя да се върне — изсъска Ланс, докато гледаше чичо си и дядото. — Аз не съм я подкрепял. Тя никога няма да ми прости. Освен това, просто ме игнорира, когато се опитам.
— Казах ти да направиш това преди три месеца — изръмжа Дейвид яростно. — Вчера той — и посочи с палец към стареца, — чу името й по вятъра.
— Не, не, чакай, чичо… — Дейвид рязко прекъсна младия мъж.
— Не я наранявай. Тя ще напусне Броукен Бът.
— Или ще ме застреля — сопна се Ланс. — По дяволите, чичо, тя имаше три предложения от по-големите градове, но вместо това остана тук. Притисни я още малко и ще напусне.
— Аз няма да го позволя.
— Не можеш да го спреш, синко… — обади се старецът.
— По дяволите, тя ще намери проблеми, без значение къде отива — изрече Ланс.
Брейдън наклони глава, докато наблюдаваше как тримата мъже спорят. Колко интересно. Лично той мислеше, че всичко това е малко закъсняло и определено сега не бе време за обвинения, но все пак му беше интересно.
Тримата очевидно бяха свикнали да спорят как най-добре да защитят една жена, която не искаше нищо повече от това, да бъде това, което е, да се бори, когато има нужда. Обратна логика. Жените бяха също толкова буйни и често по-безмилостни от някои мъже. Бяха отлични бойци, когато ги бе грижа за битката, в която участват или за тези, за които се борят. А Мегън беше изцяло жена. И в този миг Брейдън реши, че тя също така е неговата жена.