Брейдън продължаваше да се опитва да си напомня, че не е като нея. Не е истински човек. Не е правилният мъж, който да започне афера с една жена, нямаща представа какво става с него сексуално.
Устните му се извиха при тази мисъл. Нейните хапливи малки коментари срещу произхода му не го безпокояха. Той видя повече, отколкото бе сигурен, че тя иска да види. Сблъсъкът на емоции вътре в нея беше ясно доловим, както и възбудата, достатъчно гореща и дълбока, за да изгори един мъж чак до дъното на душата му. И това я плашеше.
Брейдън караше през пустинята. Леко поклащащото движение на Райдъра правеше тишината вътре в автомобила да изглежда още по-дълбока. Лесно бе да се забрави какво е той и кой е, когато топлата възбуда на Мегън ароматизираше хладната вътрешност на затвореното превозно средство.
Той беше Порода. Копелето на човешки и животински вид. Неговите гени бяха несъответстващ колаж от човешка и животинска ДНК, което го правеше по-силен, по-бърз, по-хищен и по-свиреп отколкото някой човек би трябвало да бъде. Беше идентифициран с генетичния белег на лъвска лапа от вътрешната страна на бедрото и с по-дълги и по-остри кучешки зъби от двете страни в устата. Не че тези неща бяха единствените аномалии, но те бяха най-очевидни.
Неговата сексуалност беше силна, неудържима. Ако имаше нещо по-хубаво от секса с необуздана, възбудена жена, тогава Брейдън още не го бе открил.
Това бе по-хубаво и от добра, кървава битка, а той харесваше и тях.
Адреналинът беше подправката на живота, било то сексуално или животозастрашаващо. Но той никога не бе взимал жена, която не е Порода. И никога някоя толкова крехка, колкото жената, която стоеше до него. Някоя изгаряща, хлъзгава, влажна и готова за него.
С крайчеца на окото си, Брейдън наблюдаваше как Мегън потрива ухото, което бе ухапал предния ден. Беше пронизал кожата. Малката извивка беше одраскана, въпреки че не изглеждаше сякаш трябва да предизвиква някакви проблеми. Но тя продължаваше да го потърква и подръпва, като че ли я притесняваше.
— Не те ухапах чак толкова силно — промърмори Брейдън, докато жената продължаваше да си играе с него. — Не ме карай да се чувствам виновен за това.
— Мисли си каквото си искаш. — Мегън погледна към него. — Все още е чувствително.
Той я дари с ленива усмивка.
— Това леко ухапване беше нищо. Трябва да се стегнеш, скъпа.
Беше нищо в сравнение с онова, което копнееше да направи с нея по-рано. Докато езикът му ближеше леката драскотина на меката част на ухото й, Брейдън копнееше да се премести към рамото й и да вкуси сладката плът там, да я одраска със зъби, да я маркира по такъв начин, че никой друг мъж да не може да сбърка.
Това желание го изненада. Никога не бе искал да маркира някоя жена. Но тази той искаше да маркира по всички възможни начини, така че никой друг мъж да не може да сбърка на кого принадлежи тя.
— Трябва да се въздържаш от тези ухапвания — парира го Мегън на ръба на нервната възбуда.
О, да, тя също го усещаше. Желанието гореше вътре в нея също толкова горещо, също толкова ожесточено, колкото изгаряше него. Брейдън го долавяше, подушваше го.
Мъжът се размърда на седалката, за да облекчи натиска върху набъбналия си пенис. Уханието на възбудата й го докарваше до лудост. Не искаше нищо повече, освен да я държи под себе си, а зъбите му да стискат чувствителната плът на рамото й, докато движи препълнения си пенис възможно най-дълбоко в горещите като лава дълбини на женствеността й. А тя беше гореща. Толкова гореща и дива, че безсилието й я гневеше. А него правеше нетърпелив.
— Ще видя какво мога да направя за това — изсумтя Брейдън, като зави и подкара надолу по наклонения вход на дерето. Същият път бе следвала и Мегън предишния ден.
— Ти спря тук, преди да влезеш в дерето — отбеляза той, решен да свърши работата, за която бе изпратен, преди да се заеме с жената. — Защо?
Брейдън я наблюдаваше, докато тя се взираше във входа на дълбокото дере със замислен поглед. Усещаше фините пипала на способностите й да придърпват неговия естествен щит около нея. Беше… интимно. Той се почувства така, сякаш я обгърна, сякаш мина под защитата й, свърза се с нея, духът му стана част от нейния.
— Някой бе последвал джипа надолу пеша, обут в туристически обувки. Отпечатъците бяха по-пресни от следите от гуми. Видя ли кой беше? — попита тя, взирайки се през страничния прозорец, като избута тъмните очила над очите си, за да види земята ясно.